Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Ecstacy, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
Характеристика
Оценка
няма

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2019 г.)

Издание:

Заглавие: Английска поезия

Преводач: Александър Шурбанов

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: Издателство „Обсидиан“

Град на издателя: София

Година на издаване: 1995

Тип: антология

Националност: британска

Печатница: Абагар ЕООД

Технически редактор: Людмил Томов

Художник на илюстрациите: Хенри Мур

Коректор: Петя Калевска

ISBN: 954-8240-27-0

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/7686

История

  1. — Добавяне

Там, где — възглавка върху ложе —

        брегът набъбва заплоден,

та теменугата да сложи

        глава — там тя седеше с мен.

 

Ръцете ни споени бяха

        с избликнал в дланите балсам.

Очите ни лъчи плетяха

        в едно въже от двоен плам.

 

Тъй нашто първо единение

        бе присад на ръце в ръце,

а цялото ни размножение —

        във всеки поглед по лице.

 

И както между войнства равни

        съдбата висне в труден час,

душите ни, най-сетне явни,

        сега висяха между нас.

 

Там преговаряха душите,

        а ний цял ден лежахме тук

като надгробия побити,

        застинали без жест и звук.

 

        И някой, от любов обгърнат,

в душевния език прозрял,

        от любовта добра превърнат

цял в ум, да би наблизо спрял,

 

коя душа говори, трудно

        би казал — те мълвяха в хор,

но в съчетанието чудно

        пречистил би и слух, и взор.

 

Тъй учи ни сега екстаза

        каква е нашата любов —

ний казахме. — Това показа,

        че тя не е на пола зов,

 

но както всякоя душа е

        смес от неведоми неща,

душите смесени дерзае

        ведно да слее любовта.

 

Една-едничка теменуга

        веднъж като се присади,

ръст, цвят и сила има друга —

        дваж по-голяма от преди.

 

Когато любовта споява

        тъй две души различни, тя —

душата нова надделява

        на самотата слабостта.

 

И сбрани в тази общност сляна,

        ний знаем, че се състоим

от две души и на промяна

        ни аз, ни тя не подлежим.

 

Но о, телата си защо ли

        оставихме така в захлас?

Ний с нея сме небесни воли,

        а те са сферите за нас.

 

И нека сме им благодарни,

        че сме се срещнали чрез тях,

чрез чувствата им лъчезарни,

        че те са сплав за нас, не прах.

 

Повелите на небесата

        в ефира само се четат.

Така и ний душа в душата

        ще влеем, влезли в свойта плът.

 

Кръвта поражда изпарения,

        подобни на духа ни лек,

да върже сложното сплетение,

        наименувано човек —

 

така са длъжни и душите

        да слязат в сетивата пак,

че инак принцът славен скрит е

        в затвора си от вечен мрак.

 

Затуй се връщаме в телата,

        да стане зрима любовта,

че тайнствата й са в душата,

        но нейна книга е плътта.

 

И ако някой влюбен чуе

        беседата ни посред път,

промяна той ще търси всуе

        сега, когато пак сме в плът.

Бележки

[0] Както много от стихотворенията на Дън и неговите следовници от Метафизическата школа, „Екстазът“ е пълен с алюзии към книжното знание и традиционните вярвания на времето, вплетени в поетичната образност.

Екстазът при мистиците е състояние на религиозно съзерцание, при което душата се освобождава от тялото и постига висше познание без помощта на сетивата.

Очите плетат лъчи от двоен плам, тъй като според неоплатонистите зрението се осъществява чрез изпращането на вид лъчи от очите към предметите и приемането на тези лъчи при тяхното завръщане.

Висшата любов, пак според тази философия, е духовната, а не плътската.

Неоплатонистите гледали на душата като на тайнствено съчетание от духовни и материални елементи — смес от неведоми неща. На промяна подлежали само земните неща, защото били съставени от неравностойни елементи. Елементите на сляната душа тук са неподлежащи на промяна души.

Съгласно традиционната космогония, основана на учението на Птоломей, вселената е концентрична система от сфери, които се обитават и управляват от свои духове (небесни воли).

Според Парацелз влиянието на звездите върху човешката съдба се предавало само посредством въздуха, затова: Повелите на небесата в ефира само се четат.

Традиционната физиология смятала, че връзката между тялото и душата се осъществява чрез изпарения (духове), възхождащи от кръвта.

Край