Филип Сидни
Обикнал, исках в стих да обясня каква е… („Астрофел и Стела“, сонет 1)

Обикнал, исках в стих да обясня каква е

скръбта ми, та скръбта да й даде наслада;

с наслада да чете; прочела, да узнае;

узнала в жал, от жал да ми дари пощада.

И дирех слово, дето мъката да вае,

из чуждите творби се ровех без досада

с надежда, че оттам над мен ще заиграе

живителният дъжд след жегата на ада.

        Ала духът — дете на майката природа —

от сухата наука-мащеха избяга,

та всички чужди стъпки спираха пред входа

и натежал от думи, аз мълчах на прага.

        Тогава мойта Муза всичко разреши:

        „В сърцето си се взри, глупецо, и пиши!“