Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Разказ
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма

Издание:

Автор: Георги Коновски

Заглавие: Чистилище, ад, рай и други

Издание: първо

Издател: Читанка

Година на издаване: 2020

Тип: сборник разкази

Националност: българска

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/11866


Нямаше нужда да се напрягам — от лежанката се виждаха добре двата големи екрана, а върху тях ясната картина отвън. Да, от известно време образите не бяха много чисти, но затова бях монтирал върху камерите специални лещи за корекция.

Наоколо беше чисто, небето светло, картината красива.

Голям парк, зелени площи, къдрави храстчета, стройни дървета. И много хора…

Които в случая не ме интересуваха. Бях дошъл да си почина. И, разбира се, да дам на корпуса отдих след напрегнатия ден.

Нямаше нужда да се напрягам — автоматизираната система за специално наблюдение действаше засега безупречно. Затова се бях опнал на лежанката и през ума ми минаваха планове за вечерта. Разбира се, трябваше да заредя машината. После да намеря време за почистване на устройствата й, за изхвърляне на остатъците от горивото, за хигиенизация на целия корпус.

А след това — с излъскана външност, добре опакована в красиви платове, можеше да потърся подходящата дама. Естествено — нов модел, модерен, привличащ окото, управляван от съответния тип хубавица.

Както и стана. Подготвих машината, заредих добре резервоарите. Е, на уговореното място предлагаха всякакви горива, но добре помнех как съм прекалявал с мощността му и после колко труд е бил нужен за изчистване на двигателя и цялата зона около му…

А и дамата с хубавата машина се появи. Процедурата стана класическа — известно съперничество, сравнения, после опити за надделяване и…

И в светлия приятен гараж на дамата паркирахме двата апарата един до друг. Корпусите се сляха, всяка част зае съответното си място, скърцане, триене…

Финалът беше класически — моят апарат метна върху корпуса защитните покривала, аз поех лично управлението и, хвърляйки последен поглед върху корпуса на нейната машина, опънал се сладко в гаража, поех по моя път.

Натам — познатото. Паркирах в моя гараж, поставих апарата на мястото му, спуснах капаците върху камерите, реших да подремна. Вярно — двигателят беше малко претоварен с отработено гориво, но реших да източа по-късно остатъците му…

Човекът наистина е луксозна машина и иска грижи, обаче и ние — пилотите, имаме нужда от почивка…

Край