„История на бъдещето“ от Р. Хайнлайн

I. Ранна история на бъдещето

1. The Man Who Sold the Moon (1950) — сборник от 1 повест и 5 разказа.

2. The Green Hills of Earth (1951) — сборник от 1 повест и 9 разказа.

3. Revolt in 2100 (1953) — сборник от 1 роман, 1 повест и 1 разказ.

4. Methuselah’s Children (1958)

II. Късна история на бъдещето (Лазарус Лонг)

1._ Time Enough for Love_ (1973)

2. The Number of the Beast (1979)

3. The Cat Who Walks Through Walls (1985)

4. To Sail Beyond the Sunset (1987)

III. Книги, свързани с историята на бъдещето

1._ The Rolling Stones_ (1952)

2. Stranger in a Strange Land (1961)

3. Orphans of the Sky (1963)

4. The Moon is a Harsh Mistress (1966)

Робърт Хайнлайн започва да публикува повестите и разказите от своята „История на бъдещето“ през 1939 г. в легендарното списание на Джон Кембъл „Поразителна научна фантастика“, като до края на 1942 г. там излизат на практика всички произведения от ранния цикъл. Още с първите си публикации младият автор става суперзвезда. По думите на Робърт Силвърбърг „веднага става ясно, че фантастиката може да се раздели на две групи: първата — Хайнлайн, и втората — всичко останало“, а читателският интерес към разказите от цикъла е толкова голям, че Хайнлайн е принуден да издава под псевдоним произведенията, несвързани с историята на бъдещето.

По-късно, в началото на петдесетте години на миналия век, Хайнлайн събира повестите и разказите в сборниците: The Man Who Sold the Moon (1950), The Green Hills of Earth (1951) и Revolt in 2100 (1953). През 1958 г. излиза и романът Methuselah’s Children, преработена и допълнена версия на едноименната повест, написана още в началото на четиридесетте.

The Man Who Sold the Moon (Човекът, който продаде Луната — 1950) съдържа историята на близкото бъдеще. Основните произведения са: разказът „The Roads Must Roll“ (Пътищата трябва да се движат), повестта „The Man Who Sold the Moon“ (Човекът, който продаде Луната), описваща първия полет до Луната, и разказът „Blowups Happen“ (Взривът винаги е възможен), където Хайнлайн, почти половин век преди Чернобил, предупреждава за опасността от взривяване на атомна електроцентрала. От този сборник на българския читател са познати разказите „Requiem“ (Реквием) и „Life-Line“ (Линията на живота), излезли в сборника „Зелените хълмове на Земята“ („Библиотека Галактика“ №80).

The Green Hills of Earth (Зелените хълмове на Земята — 1951) описва по-сетнешното овладяване на близкото космическо пространство от хората. Повечето от разказите са превеждани на български: „Изпитание в Космоса“ излиза в списание „Върколак“, а „Далила и космическият строител“, „Космически жокей“, „Дългата вахта“, „Чудно хубаво е да се завърнеш у дома“ и „Зелените хълмове на Земята“ са публикувани в по-горе споменатия сборник „Зелените хълмове на Земята“ на „Библиотека Галактика“ (искам да подчертая, че съдържанието на българския сборник не съвпада със съдържанието на оригиналния, просто заглавието е едно и също). Най-значителното произведение от този сборник, което не е издавано у нас, е повестта „Логиката на империята“, описваща борбата за независимост на човешката колония на планетата Венера.

Revolt in 2100 (Революцията в 2100 — 1953) съдържа три произведения, още непревеждани на български: краткият роман „If This Goes On…“ (Ако това продължи), описващ периода, през който в САЩ властва религиозният фундаментализъм на Пророците, и революцията, с която те са свалени; повестта „Coventry“ (Ковънтри) — за една от странните държави, които възникват на територията на САЩ след диктатурата на Пророците; и разказът „Misfit“, в който се появява един от ключовите герои на цикъла — Андрю Либи.

Methuselah’s Children (Децата на Матусал — 1958) — в него пък за пръв път се срещаме с Лазарус Лонг; описани са отвличането и пътешествието на кораба „Ню Фронтиърс“, сложили началото на Великата Диаспора на човешката раса. Издаден на български под заглавието „Децата на Метусела“ („Димант“, 1998).

През 1967 г. Хайнлайн издава сборника The Past Through Tomorrow, в който, в обем над 1000 страници, събира заедно всичките произведения от цикъла „История на бъдещето“.

Когато вече всички си мислят, че точката е сложена, през 1973 г. Хайнлайн сензационно се връща към един от основните герои в творчеството си — Лазарус Лонг, за да създаде романа „Достатъчно време за любов“ — най-обемната и амбициозна творба на великия майстор, донесла му номинации за „Хюго“ и „Небюла“. С този роман Хайнлайн поставя началото на нов цикъл, в който главните действащи лица са Лазарус Лонг и членовете на неговото Семейство. Следват The Number of the Beast (Числото на звяра — 1979) и The Cat Who Walks Through Walls (Котката, която минава през стени — 1985), които още чакат своята среща с българския читател, и To Sail Beyond the Sunset (Да отплуваш отвъд залеза — 1987), историята на живота на Морийн, майката на Лазарус. Този роман излезе на български под заглавието „Отвъд залеза“ („ПАН“, 1998).

В късните си романи Хайнлайн успява да свърже помежду им почти всичките си произведения. Но четири романа имат особено тясна връзка с „Историята на бъдещето“. „Сираци на Вселената“ — 1963, бълг. издание „Мега“ 1996,) описва първия полет към звездите на кораба „Авангард“, малко преди пътешествието на „Ню Фронтиърс“. (В „Достатъчно време за любов“ става ясно каква е била съдбата на „Авангард“). Героят на „Странник в странна страна“ (1961, бълг. издание „Камея“ 1996) Джубал Харшоу впоследствие става член на Семейството на Лазарус Лонг. Хейзъл Стоун, която за пръв път се появява като бабата на близнаците Кастор и Полукс в непреведения на български The Rolling Stones (Семейство Стоунс — 1952), е главната героиня на романа „Котката, която минава през стени“, който е продължение не само на сагата за Семейството на Лазарус Лонг, но и на „Луната е наставница сурова“ (1966, бълг. изд. „Аргус“ 1995).