Иван Вазов
Към небето

На юг война — на север пак война.

Талази вражески бухтят, ревът

и блъскат се в гранитната стена

на нашта яка гръд.

 

О, боже, чуй молбата ми: бъди

баща, заслон на моя клет народ!

Велик е той в великите беди,

в борба на смърт, живот.

 

Аз вярвам в теб и в твоя прави съд,

и в правдата на твойте небеса,

че в милостта си, както и в гневът,

ти правиш чудеса.

 

Пази ни, слаби сме по брой и ръст —

духът ни само крепка е скала…

О, боже, лек да бъде наший кръст,

ти давай ни крила.

 

Виж, гънем се под тежкия товар

на подвига си; кръв се лей без край

из нашта гръд. О, нов прати ни жар

и нова мощ ни дай!

 

Недей допуска лаврите ни ти

да се покрусят — лаври чисти кат роса,

нахалост да отидат жертвите свети,

от храброст чудеса.

 

Чуй, боже, майките, чуй техний вик

за помощ, чуй ти вопъла ни слян,

чуй тоз народ — герой и мъченик, —

цял в кръв облян,

 

цял в кръв облян в ужасната борба

с врази безброй: през тежки векове

той теб вверил бе своята съдба —

и днес те пак зове.

 

Крепи го, боже, в подвига му свят —

за твойта милост е достоен той:

виж как е чист и прав, и как е млад —

пази го, боже мой!

 

1916