Юначната баба и страхливият дядо (Саамска приказка)

Живеели един дядо и една баба. Бабата била юначна, а дядото — страхливец. Бабата взела да вари каша и рекла:

— Аз ще варя каша, а ти иди в килера да донесеш сланина.

Килерът бил далеко от вежата. Дядото впрегнал елена, седнал в шейничката и поел.

Стигнал при килера, посегнал да го отвори, но изведнъж чул отвътре:

Скръц-скръц-скръц!

Скръц-скръц-скръц!

Дядото се изплашил, скочил в шейничката и се върнал назад. Отишъл и рекъл на бабата:

— В нашия килер е влязъл страшният Талий^[1]! Не мога да взема сланина.

Бабата рекла:

— Ти си страхливец! Сам не знаеш от какво се боиш! Отивай за сланина!

Дядото пак отишъл при килера. И пак чул:

Скръц-скръц-скръц!

Скръц-скръц-скръц!

Изплашил се, разтреперал се, върнал се без мазнина и рекъл на бабата:

— Не мога да взема сланина. Талий е в килера… Страх ме е!

— Какво прави той?

— Той дума: „Скръц-скръц-скръц!“

Разсърдила се бабата:

— Страхливец! От какво се боиш? Що ще там Талий? Аз сама ще ида!

Седнала в шейничката и поела. Отишла при килера. Вътре се чуло:

Скръц-скръц-скръц!

Скръц-скръц-скръц!

Бабата се поослушала, но не се изплашила. Отворила килера и рекла:

— Сега ще ти дам да се разбереш! Ще те отуча от плашенето! Аз не съм дядото! Той е страхливец, ама аз не съм!

Влязла в хамбара. Гледа — върху сланината седи мишка, яде сланина. Бабата сграбчила мишката. Мишката зацвърчала:

Скръц-скръц-скръц!

Скръц-скръц-скръц!

— Аха — рекла бабата, — ето кой вика: „Скръц-скръц-скръц!“

Сложила мишката в една ръкавица от еленова кожа и поела към къщи. Като се върнала, тя рекла на дядото:

— Ето, докарах твоя страшен Талий! Ето от кого се боиш! Гледай!

И му хвърлила ръкавицата с мишката.

Дядото се изплашил, скочил и избягал.

Бабата сварила кашата, турила й сланина и захванала да яде. До насита се наяла. А страхливият дядо останал гладен.