Еленко Златорогия (Лопарска приказка)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], ???? (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Приказка
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
Karel (2019)

Издание:

Заглавие: Приказки на северните народи

Преводач: Ангел Каралийчев; Вела Каралийчева

Език, от който е преведено: руски

Издател: Народна култура

Град на издателя: София

Година на издаване: 1956

Тип: приказки

Печатница: Държ. полиграфически комбинат Димитър Благоев

Редактор: Зорка Иванова

Художествен редактор: Васил Йончев

Технически редактор: Александър Димитров

Художник: Любомир Зидаров

Коректор: Евгения Кръстанова

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/5010

История

  1. — Добавяне

Един старец направил човек от глина. Сложил го под прозореца, отишъл при бабата си и й рекъл:

— Виж какъв човек направих!

Бабата погледнала през прозореца, но в туй време глиненият човек оживял.

Изплашила се бабата и викнала:

— Какво си направил, старче? Ами че той ей сега ще ни убие!

А зад прозореца вече се чуло: туп-туп-туп.

Глинчо пристигал.

Вратата се отворила и Глинчо влязъл в къщата.

Погледнал насам-нататък. В къта седял дядото, плетял мрежи, а бабата му помагала.

Сграбчил Глинчо бабата и дядото и ги изял, на бърза ръка изял и двамата — с краката, с ръцете и мрежата. Глътнал ги и излязъл на улицата.

А по улицата вървели две девойки — едната с ведро, другата — с кобилица. Глинчо изял и двете, едната с ведрото, другата — с кобилицата. Тръгнал по-нататък.

Насреща му се задали три баби. Те носели плодове. Глинчо изял и бабите заедно с плодовете. И пак тръгнал.

Видял трима рибари, които поправяли лодка — изял и тримата заедно с лодката. И пак продължил своя път.

Отишъл той по-нататък, където трима души сечели дърва. Изял и тримата заедно със секирите — и пак поел.

Вървял, вървял. Гледа — извишава се планина, а на планината пасе млад елен. Глинчо рекъл на елена:

— Ще те изям!

Еленко му отвърнал от планината:

— Глинчо, Глинчо, я застани пред планината и си отвори по-широко устата, а пък аз ще скоча от планината право в гърлото ти.

А Глинчо като се зарадвал! „Хи-хи“ — захванал да се смее.

Застанал той пред планината, отворил си по-широко устата и се загледал как Еленко ще скочи в гърлото му. А Еленко скочил отгоре, че като забил рогата си в корема му — прас!

И Глинчо се пръснал.

Тогава всичките, които изял, скочили на крака и търтили по домовете си: дядото и бабата влачели мрежата, девойките тичали с кобилицата, бабите с плодовете, дърварите със секирите, рибарите плувнали с лодката, а Еленко рипнал подире им.

Тогава девойките донесли злато, селяните позлатили рогата на елена и оттогава той станал Еленко Златорогия.

Край