Голямото мислене (Чукотска приказка)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], ???? (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Приказка
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
Karel (2019)

Издание:

Заглавие: Приказки на северните народи

Преводач: Ангел Каралийчев; Вела Каралийчева

Език, от който е преведено: руски

Издател: Народна култура

Град на издателя: София

Година на издаване: 1956

Тип: приказки

Печатница: Държ. полиграфически комбинат Димитър Благоев

Редактор: Зорка Иванова

Художествен редактор: Васил Йончев

Технически редактор: Александър Димитров

Художник: Любомир Зидаров

Коректор: Евгения Кръстанова

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/5010

История

  1. — Добавяне

Голямото мислене

Веднъж се срещнали кафявата мечка и лосът. Мечката казала:

— Здравей, Лосе!

— Здравей, Мецо!

Мечката погледнала себе си, сетне погледнала лоса и рекла:

— Чудно нещо! Защо ние с тебе не си приличаме?

Зачудил се лосът и запитал:

— Но каква е разликата между нас?

— Ами че — рекла мечката — на твоята глава растат клонести дървета, а на моята — няма!

Лосът погледнал себе си, погледнал и мечката, па рекъл:

— Я, ние наистина не си приличаме, всичко ни е различно: и козината, и краката — защо ли е така?

— Я да тръгнем заедно — рекла мечката, — по пътя все ще срещнем някого, който ще ни каже защо е тъй.

И тръгнали лосът и мечката. Вървели, вървели, додето насреща им се задал планинският овен.

Голямото мислене

Мечката се зарадвала и го запитала:

— Кажи, Овньо, защо ние не си приличаме? Пък и ти, не приличаш на нас!

Овенът се зачудил и рекъл:

— Нима не приличам на вас?

— Не ще и дума, че не приличаш — отговорила мечката, — ето върху твоята глава растат две дебели дървета, върху главата на лоса растат клонести дървета, а на моята глава няма нищо.

Овенът още повече се зачудил и рекъл:

— Я гледай, пък аз никога не съм мислил, че ние не си приличаме.

— Хайде да седнем и да помислим защо не си приличаме — предложила мечката.

Седнали те на поляната и се дълбоко замислили. Дълго мислили.

— Не мога аз повече да мисля — рекъл лосът. — От мисленето боли глава!

— И моята глава се върти от мисленето! — казал овенът.

Тогава лосът и овенът се вдигнали и побягнали.

А мечката рекла:

— Сега се разбра защо не си приличаме! Лосът и овенът са глупави, не могат да мислят, затуй и върху главите им расте всякаква смет. Те побягнаха от голямото мислене.

Голямото мислене
Край