Приказка за котката и овцата (Мансийска приказка)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], ???? (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Приказка
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
Karel (2019)

Издание:

Заглавие: Приказки на северните народи

Преводач: Ангел Каралийчев; Вела Каралийчева

Език, от който е преведено: руски

Издател: Народна култура

Град на издателя: София

Година на издаване: 1956

Тип: приказки

Печатница: Държ. полиграфически комбинат Димитър Благоев

Редактор: Зорка Иванова

Художествен редактор: Васил Йончев

Технически редактор: Александър Димитров

Художник: Любомир Зидаров

Коректор: Евгения Кръстанова

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/5010

История

  1. — Добавяне

Живели някога един дядо и една баба. Те си имали котка и овца. Дощяло се на дядото да си похапне месо и рекъл на бабата:

— Хайде да заколим овцата!

Но котката чула тези думи, затекла се при овцата и рекла:

— По-скоро да бягаме в гората, защото старецът се кани да те погуби.

Хукнали и двете. Дотърчали в тъмната гора. Наоколо се извишавали високи кедри. Котката рекла на овцата:

— Хайде да се покатерим на едно дърво и там да пренощуваме.

Овцата отговорила:

— Ти ще се покатериш, ами аз какво ще правя?

Тогава котката взела да плаши овцата:

— Ако останеш на земята, мечката ще те изяде. Гледай аз как ще се покача и направи като мене.

Котката бързо се покатерила на дървото. А овцата закрепила единия си крак на един клон, а другия — на друг клон. Едва-едва се покачила на кедъра. В това време под дървото пристигнала мечката и легнала да спи край коренището. Бързо заспала. Котката пошепнала на овцата:

— Спущай се надолу и блей!

Овцата се сринала надолу и започнала да блее: „Бее-бее!“ Паднала право върху мечката.

От страх мечката не могла да мръдне, останала на мястото си. Тогава от дървото скочила котката и с острите си зъби прегризала гърлото на мечката. Свършило се с мечката.

Котката рекла на овцата:

— Седни върху мечката, пази я, а пък аз ще ида да повикам нашите старци.

Върнала се котката в къщурката. Козината й била покрита със скреж. Тръгнала напред-назад, замяукала и все към вратата гледала. Бабата рекла на дядото:

— Чувай, старо, я тръгвай с котката. Тя навярно знае къде е овцата. Заедно трябва да са избягали.

Дядото тръгнал с котката. Котката тичала напред. Стигнали в гората. Овцата седяла върху мечката и треперела от страх да не я набие стопанинът. Стопанинът, като видял мъртвата мечка и живата овца, много се зарадвал. Още същия ден натоварил на шейната мечешкото месо и го закарал в къщи. И двамата старци захванали всеки ден да ядат месо. А котката и овцата и сега си живеят дружно с дядото и бабата.

Край