Юначната мечка

(Ненецка приказка)

Включено в книгата
Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], ???? (Пълни авторски права)
Превод от руски
, (Пълни авторски права)
Форма
Приказка
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма
Сканиране, корекция и форматиране
Karel (2019)

Издание:

Заглавие: Приказки на северните народи

Преводач: Ангел Каралийчев; Вела Каралийчева

Език, от който е преведено: руски

Издател: Народна култура

Град на издателя: София

Година на издаване: 1956

Тип: приказки

Печатница: Държ. полиграфически комбинат Димитър Благоев

Редактор: Зорка Иванова

Художествен редактор: Васил Йончев

Технически редактор: Александър Димитров

Художник: Любомир Зидаров

Коректор: Евгения Кръстанова

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/5010


Юначната мечка

Птичката и мишката живеели задружно. Заедно събирали зърна.

Събирали те, събирали и един ден птичката рекла:

— Стига толкова. Ще имаме зърна за цялата зима. Хайде сега да ги разделим.

Захванали да ги делят. На птичката — зърно, на мишката — зърно. На мишката — зърно, на птичката — зърно. Разделили зърното поравно, ала едно зрънце останало.

Ами сега?

Мишката рекла:

Юначната мечка

— Това зрънце е мое. Аз съм работила повече от тебе, земята съм ровила — дори ноктенцата си повредих.

А птичката отвърнала:

— Не, зрънцето е мое. Аз съм работила повече. Гледах отгоре къде има зрънца, все летях и летях — дори крилата ме заболяха.

Скарали се и се сбили. Така се сбили, че из цялата гора се понесъл вик и писък.

Били се, били, пискали, пискали, но не могли да се надвият една друга. Търтили да дирят помощ.

Птичката си повикала за помощник Гръм-птица.

Мишката — един юначен, силен помощник — самата мечка.

Мечката замахнала и ударила с лапа Гръм-птица по крилото.

Крилото се счупило — гръм треснал.

Изплашила се мишката и се мушнала под едно парченце кора. И там останала.

Но мечката се изплашила още повече и от нея. Огледала се:

— Къде е моята мишка? Няма я мишката!

От страх мечката побягнала оттам, но настъпила кората. Настъпила я, а под кората нещо изпращяло.

„Ами сега — помислила си мечката, — стрелят!“

И юначната мечка търтила да бяга, колкото й сили държат.

А пък то какво било — зъбът на мишката изпращял.

Юначната мечка
Край