Езоп
Еленът на вира

Един елен, омаломощен от жегата, дошъл при един извор да пие. Като гледал отражението си във водата, той се възхищавал на големината и многообразието на рогата си, но се ядосвал, че има такива тънки и слаби крака. Докато се съзерцавал така, един лъв се появил на вира и понечил да се хвърли върху него. Еленът веднага побягнал и докато полето било равно и открито, летял като стрела и с лекота се държал на безопасно разстояние от лъва. Но щом навлязъл в гората, рогата му се заплели и лъвът бързо го настигнал и го хванал. Когато вече било твърде късно, той взел да се кае:

— Горко ми! Колко съм се заблуждавал! Тези крака, които можеха да ме спасят, аз презирах, а се гордеех с рогата, които ме доведоха до гибел.

Истински ценното често се подценява.