Господ, преобразен като старец [0] (Българска приказка)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], ???? (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Приказка
Жанр
Характеристика
Оценка
няма

Информация

Форматиране
Karel (2019)

Издание:

Заглавие: Приказки и басни от цял свят

Преводач: Анатолий Буковски; Лина Бакалова; Надежда Накова

Година на превод: 2007; 2016

Език, от който е преведено: английски; руски

Издание: Второ преработено и дъпълнено

Издател: Читанка

Година на издаване: 2019

Тип: сборник

Редактор: Лина Бакалова

Художник на илюстрациите: Артър Ракъм; Робърт А. Бел; Елсуърт Янг; Х. Дж. Форд; Е. Бойд Смит; Уолтър Крейн; Какузо Фуджияма; Д. Мънро; Уолтър Паджет

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/10545

История

  1. — Добавяне

Съпоставени текстове

В миналото, когато човекът започнал да оре, след като изоравал бразда от единия до другия край, той вдигал плуга на рамото си и като го отнасял обратно в същия край, откъдето бил започнал, захващал отново да оре от там. Господ, преобразен като старец, минал оттам и му рекъл:

— Не така, синко, а като изкараш една бразда, обърни плуга на мястото, до където си изорал браздата, и ори назад до края, от който си започнал.

Така орачът се научил да оре правилно, както хората орат и до днес.

След това Господ се отдалечил в образа на старец и видял една жена, която тъчала на стан, и като слагала преждата в устата си по три нишки едновременно, прегризвала конеца в единия край и започвала отново от същата страна. Господ й казал:

— Не така, дъще, ами обръщай преждата в едната и в другата посока с две ръце, без да прегризваш нишката.

И тя се научила да тъче, както хората тъкат и до днес.

На другия ден Господ отново минал, преобразен като друг човек, покрай орача и го попитал:

— Кой те научи, синко, да ореш по този начин?

Той му отговорил:

— Господ Бог, преобразен като старец.

Господ го благословил и изрекъл:

— Ден да ореш, година да ядеш!

След това той минал покрай жената, която тъчала, и я попитал:

— Кой те научи, дъще, да тъчеш по този начин?

Тя отвърнала:

— Сама, съвсем самичка, бързо, много бързо!

Тогава Господ й казал:

— За година да тъчеш колкото можеш да носиш под мишница!

Казват, освен това, че по онова време хората имали власт не само над всички животни, но също така и върху предметите, но по-късно, казват, когато хората станали лоши, това се променило. Например, когато някой човек нарежел дърва и ги натрупал на купчина, той ги удрял с пръчка и те тръгвали сами, накъдето им било заповядано да вървят. Ала някакъв човек, след като бил нарязал дърва, ги ударил, за да ги накара да вървят, и те тръгнали. Само че той, като се изморил да върви пешком до тях, седнал отгоре им и дървата отказали да вървят. Той ги удрял ту от едната, ту от другата страна, но те не се помръдвали наникъде. Тогава той развързал пояса си и ги метнал на гърба си. По пътя Господ му се явил и му рекъл:

— Понеже си лош, вместо ти да ги яздиш, нека те да те яздят.

Когато Господ вървял по земята и я благославял, отишъл първо при един пастир. Той лежал по гръб под една круша, а стомната, в която си наливал вода, стояла празна наблизо. Господ, преобразен като старец, го попитал:

— Синко, има ли вода в стомната?

Той му отговорил:

— Не.

Господ му казал:

— Иди, синко, да ми донесеш малко вода, че старецът да може да пийне.

Пастирът му посочил с крак:

— Ей го там изворът, ако си жаден, иди пий.

Тогава Господ наредил цялото стадо да побегне, като че е нападнато от щръклица, и когато те всички хукнали в една посока, пастирът скочил и докато тичал след тях, си помислил:

— Как съгреших пред Бога!

После Господ отишъл при един овчар. Овчарят също имал стомна. Господ го попитал:

— Синко, имаш ли вода?

Той му отговорил:

— Има вода, старче, но не мога да отида да донеса, че овцете ще се разпръснат.

Тогава Господ казал:

— Иди, синко, аз ще ги пазя.

Когато овчарят отишъл за вода, Господ взел овчарската тояга и след като я забил в земята, метнал ямурлука на овчаря върху нея и благословил овцете. Те се усмирили и се кротнали на сянка. Докато го нямало овчаря, дошъл един вълк да си вземе дължимото, което получавал всеки ден от овчаря. Господ му дал едно шугаво агне. Недоволният вълк не го взел, а се спуснал и грабнал друго, което му харесало. Господ взел две камъчета, хвърлил ги след вълка и ги благословил. Те се превърнали на две кучета, подгонили вълка и му отнели агнето, което бил отвлякъл. Дошъл овчарят, носейки студена вода на Господ, и видял овцете неподвижни, а двете кучета лудували около тях. Тогава овчарят попитал стареца:

— Е, старче, сега, както стоят неподвижни овцете като дървени трупчета, как да ги карам на паша?

Господ му казал:

— Синко, вземи един кавал и им засвири, и те ще тръгнат след тебе.

Оттогава и до ден-днешен хората карат овцете си на паша като им свирят на кавал.

Господ, преобразен като старец
Бележки

[0] Източник: Sixty Folk-Tales from Exclusively Slavonic Sources. A. H. Wratislaw, translator. Boston: Houghton, Mifflin, & Co., 1890.

Wratislaw’s source: Dyedo-Gospod. G. S. Rakovski. ’Pokazalets,’ Odessa, 1859.

Край