Горските духове и завистливият съсед ^[0] (Японска приказка)

Веднъж един човек, когото нощта застигнала сред планините, бил принуден да потърси подслон в кухия дънер на едно дърво. Посред нощ голяма компания горски духове се събрала на това място и човекът, който надничал от скривалището си, се уплашил до смърт. След известно време обаче горските духове започнали да се гощават, да пият вино и да се развличат с песни и танци, докато накрая човекът, увлечен от веселбата, съвсем забравил страха си и изпълзял от хралупата, за да се присъедини към забавленията.

Когато наближило да съмне, горските духове казали на човека:

— Ти си много весел другар и трябва пак да дойдеш да танцуваш с нас. Трябва да ни обещаеш и да го изпълниш.

Затова горските духове, мислейки, че така ще задължат човека да се върне, взели една голяма буца, която растяла на челото му, и я задържали като залог. След това всички напуснали мястото и си отишли вкъщи.

Човекът си отишъл ликуващ у дома след весело прекараната нощ, като на всичкото отгоре се бил отървал от буцата си. Той разказал случката на всичките си приятели, които го поздравили сърдечно за излекуването на буцата му. Но имало един съсед, който от дълго време също страдал от буца, и когато чул за късмета на приятеля си, бил обладан от завист и отишъл да дири кухото дърво, а когато го намерил, се скрил в него.

Както очаквал, към полунощ горските духове дошли и започнали както преди да пируват и пият с песни и танци. Щом видял това, той излязъл от кухото дърво и започнал да танцува и пее, както бил направил съседът му. Горските духове, които го помислили за техния предишен весел другар, се зарадвали, че го виждат, и казали:

— Ти си добър човек, задето не забрави обещанието си, и ние ще ти върнем залога.

Тогава един от горските духове извадил заложената буца от джоба си и я залепил на челото на човека върху другата, която той вече имал. Така завистливият съсед си тръгнал плачешком за вкъщи, с две буци вместо една.

Това е добър урок за хората, които не могат да гледат късмета на другите, без да го пожелаят за себе си.

Илюстрация: Какузо Фуджияма