Баща на осемнайсет елфи ^[0] (Исландска легенда)

Това се случило много отдавна. Един ден всички от домакинството в един чифлик отишли да събират сено, освен жената на стопанина и единственото й дете, четиригодишно момченце. То било силен, красив и жизнерадостен малчуган, който вече можел да говори почти така добре, както възрастните, и родителите му много се гордеели с него и му възлагали големи надежди. Тъй като майка му си имала много друга работа, освен да го гледа, наложило й се да го остави самичко за кратко време, докато слезе до потока да измие ведрата от млякото. Тя го оставила да си играе до вратата на къщата и се върнала веднага щом сложила ведрата от млякото да съхнат.

Но щом заговорила на детето, то започнало да плаче по един странен и неестествен начин, което доста я изненадало, понеже било кротко дете с благ характер. Когато подканила детето да говори, както правело преди, то само закрещяло още по-силно. Това продължило дълго време, то все плачело и не можело да се успокои, докато накрая майката се отчаяла от тази очебийна промяна у момчето й, което сякаш било загубило ума си.

С натежало сърце тя отишла да поиска съвет от една учена и опитна жена от околността и споделила с нея цялата си тревога.

Съседката й задала най-различни въпроси. Накрая мъдрата жена рекла:

— Детето, което имаш сега, е сменено от феите. Без съмнение, то е било оставено пред къщната ти врата на мястото на сина ти, докато си миела ведрата от мляко.

— Не зная — отвърнала майката, — посъветвай ме как да открия истината.

— Ще ти кажа. Сложи детето там, където може да види нещо, което никога не е виждало преди, и нека да си мисли, че е само̀. Щом реши, че наблизо няма никой, то ще проговори. А ти се скрий наблизо и слушай внимателно какво ще каже.

Такъв бил съветът на мъдрата жена и майката си тръгнала с много благодарности.

Когато пристигнала вкъщи, тя поставила един котел в средата на огнището, после взела няколко пръчки, вързала ги една за друга, а на края им завързала една лъжица за каша. После пъхнала лъжицата в котела, така че новата дръжка, която й била направила, стигала чак до комина. Щом приготвила всичко това, тя довела детето, сложила го на пода в кухнята и излязла, като се погрижила обаче да остави вратата открехната, за да може да чува и вижда всичко, което става.

След като излязла от стаята, детето започнало да обикаля около котела и да го разглежда внимателно и след малко казало:

— Ей! Доста стар съм, както си личи по брадата ми, баща съм на осемнайсет елфи, но никога в живота си не съм виждал толкова дълга лъжица за такава малка тенджера.

Като чула това, жената на чифликчията се втурнала в кухнята, грабнала едно снопче съчки и зашибала с него бащата на осемнайсет елфи, докато той не заритал и завикал. Посред цялата гюрултия вратата се отворила и влязла непозната жена, която носела в ръцете си едно хубаво момченце. Жената казала:

— Не може така! Аз обичам и треперя над твоя син, а ти биеш и обиждаш моя съпруг!

С тези думи тя върнала на чифликчийската жена сина й и като хванала смененото „дете“ за ръка, изчезнала с него.

Илюстрация: Робърт А. Бел