Илка Бирова
За бурените и паметта

Преди няколко години бях на събор в малкото селце Голешево. То е високо в Пирин планина и до него се стига трудно. Там заедно с харамиите Пейо Яворов се е сражавал за свободата на Македония. Очаквах с нетърпение да видя плевнята, превърната в музей на Яворов. Отидох там и какво да видя? Мястото беше буренясало и местните хора си връзваха в него магаретата. В единия ъгъл на помещението стоеше каменен бюст на поета, зарит в слама и оборски тор. При тази гледка се почувствах ужасно. В ушите ми зазвучаха стиховете, родени по тия места:

Ден денувам — кътища потайни

нощ нощувам — пътища незнайни;

няма тато, нито мама — тато да ругае, мама да ридае…

Леле моя

ти Пирин планино!

Море черно цариградско вино.

За Яворовите стихове няма забрава, те са свидни на всяко българско сърце. Реших, че като българка трябва да направя нещо, за да бъде възстановено това паметно място. Написах писмо до тогавашния министър на културата и до кмета на местната община. В него описах жалкото състояние на бившия музей и настоявах той да бъде възстановен. След време се зарадвах на новината, че музейната сбирка отново е отворена за посетители. Може би писмото ми беше помогнало за това.

Където и да отида в нашата красива страна, виждам, че бурените на забравата имат добра почва у нас. Наскоро се разхождах във Велинград и случайно забелязах мраморна плоча с надпис: Тук е живял и работил през 1922 г. Димитър Благоев (Дядото) — основоположник на социализма в България. Плочата беше оставена на една поляна, обрасла с тръни. Сигурно на това място е била къщата, в която е живял Благоев, но от нея нямаше и следа. Помислих си, че времената се менят и идеите на този човек са далечни за днешните хора. Но името му все пак е част от нашата историческа памет като народ.

Човешките дела са преходни и непреходни. Много често бурените на времето и забравата са по-силни от тях. Но народ, който уважава себе си, опазва за бъдещите поколения паметта си от буренясване.