Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Разказ
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма

Издание:

Автор: Илка Бирова

Заглавие: Камъчета от една мозайка

Издание: първо

Издател: „Симолини 94“

Град на издателя: София

Година на издаване: 2017

Тип: сборник

Националност: българска

Печатница: „Симолини 94“, София

Редактор: Илияна Каракочева

Художник: Татяна Карамалакова

ISBN: 978-619-7265-35-4

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/9223


Всеки човек рано или късно разбира, че трябва да остави след себе си нещо добро за другите. За да го помнят с добро. Истинско откритие за мен стана личността и животът на големия благодетел и достоен българин от Копривщица — хаджи Ненчо Палавеев. Научих за него, след като посетих изложба в къщата му. Този човек е дарил много средства за своя град, за поддържане на културната памет и благосъстоянието на хората. Сред добрите му дела са две каменни чешми, черквата „Свети Никола“, читалището, училището, мавзолеят в памет на загиналите в Априлското въстание в центъра на Копривщица.

Ненчо Палавеев излиза от родния си град на 13 години и тръгва по широкия свят да се учи на занаяти и търговия. С много труд и риск успява да стане голям търговец, обикаля Египет и Сирия, стига чак до Индия и Китай и натрупва огромно състояние. През целия си живот остава верен на себе си и своя корен. Както самият той пише, не съблича средногорския си костюм, за да облече френски дрехи. На старини се завръща в Копривщица и прави много добрини за живота на хората там. Научих и още един любопитен факт от биографията му. Той решава да съобщи, че е умрял и инсценира собственото си погребение, за да види поведението на роднините. Разочарован от тяхната алчност, Палавеев решава да завещае цялото си състояние на родния град. Подготвя приживе надгробната си плоча, на която се четат такива редове: Тук почива признателният син и копривщенски благодетел хаджи Ненчо Палавеев… след като обходи много царства и доби много богатства и слава, даде всичко на родината си и изгради за себе си този гроб за вечна памет и душевен покой.

Разбрах, че този човек е изживял живота си достойно и се е подготвил за смъртта напълно съзнателно. Проумял е цената на истинското богатство и го е оставил в полза на другите.

Когато пиша тези редове за Ненчо Палавеев, си спомням с почит и за други наши големи благодетели като братята Евлоги и Христо Георгиеви, дарили средства за построяването на първия български Университет, нашата Алма Матер. В съзнанието ми изниква и благият образ на дядо Добри, един истински божи човек. През последните 30 години той неуморно събира милостиня пред „Александър Невски“ и след това дава до стотинка всички събрани средства за поддръжка на храма, както и за други църкви и манастири в страната. И до днес в малката си схлупена къщичка в Байлово той продължава да се моли за спасението на всички.

Такива хора са истинските благодетели и примерът им свети. В него блести искрата любородна, за която се пее в прекрасната ни песен „Къде си вярна ти, любов народна?“

Край