Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Разказ
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма

Информация

Издание:

Автор: Илка Бирова

Заглавие: Камъчета от една мозайка

Издание: първо

Издател: „Симолини 94“

Град на издателя: София

Година на издаване: 2017

Тип: сборник

Националност: българска

Печатница: „Симолини 94“, София

Редактор: Илияна Каракочева

Художник: Татяна Карамалакова

ISBN: 978-619-7265-35-4

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/9223

История

  1. — Добавяне

За първи път ми се случи да посрещна Великден в Лондон. Бях там на екскурзия, с приятелки и заедно преживяхме няколко хубави дни. Всеки, който е бил в този град, знае колко е огромен, интересен, разноезичен и жив — в него постоянно се случва нещо ново и никога не можеш да скучаеш. Замаян си от многото хора по улиците и оставаш без крака от големите разстояния. Сред човешкия поток и високите сгради понякога се чувстваш сам и изгубен. Но не може да не се възхитиш на вековните традиции и достолепната красота, елегантните магазини и кафенета, просторните цветни паркове.

На Великден бяхме на площад „Трафалгар“ в центъра на Лондон. Там беше построена сцена, където артисти представяха моменти от живота на Исус. Действието можеше да се види и на голям екран. След това имаше проповед на английски епископ. Той говореше на хилядите хора на площада за делото на Исус и за смисъла на Възкресението. Накрая пасторът призова да се обърнем към човека до нас и да го поздравим за празника. От едната ми страна бяха моите приятелки, а от другата — се оказа млад индиец. Изпитах топло чувство, когато непознатият човек протегна ръце към нас и си казахме с усмивка Happy Easter!

Имахме шанс да бъдем и на празнична литургия в катедралата „Сейнт Пол“. Беше много тържествено и красиво, църковният хор и музиката на органа звучаха божествено. И тук имаше много хора от различни краища на света. По време на службата пасторът прикани да се помолим за спасението на всички, всеки на своя език. Тогава в огромната катедрала си казах тихичко „Отче наш“. Хората около мен правеха същото, всеки на своя език — притихнали и със светнали лица.

Възкресение Христово е празник с голяма сила — тогава всичко в природата се ражда за нов живот. А хората, различни и непознати, могат да се почувстват като една общност и да изпитат заедно възторг и радост. Такъв беше нашият Лондонски Великден.

Народът ни казва: всеки ден не е Великден. Но съм сигурна, че и един обикновен ден може да стане празник, ако го споделим с любими хора или ни зарадва усмивката дори на някой непознат.

Край