Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Разказ
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
2 (× 4 гласа)

Издание:

Автор: Илка Бирова

Заглавие: Камъчета от една мозайка

Издание: първо

Издател: „Симолини 94“

Град на издателя: София

Година на издаване: 2017

Тип: сборник

Националност: българска

Печатница: „Симолини 94“, София

Редактор: Илияна Каракочева

Художник: Татяна Карамалакова

ISBN: 978-619-7265-35-4

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/9223


Хората и езиците си приличат по това, че са интересни, различни и се изучават цял живот. Езиците ни трябват, за да се разбираме. Но точно те най-често стават причина за обратното — защото не ги знаем или не ги използваме отговорно. Днешните хора, особено младите, говорят не един, а няколко езика. Това се приема за нещо естествено, а не за особена привилегия. Харесва ми нашият мултикултурен и многоезичен свят. Защото е шарен и в него се уважават различията. Това много силно се усеща, когато си в големи градове като Амстердам, Виена или Лондон. Често една усмивка или приятелски жест е достатъчен, за да преодолееш езиковата бариера. Но опитът с езиците, дори и да е малък, винаги е полезен за взаимното разбиране.

Спомням си една интересна случка в Лондон, където с моя приятелка бяхме отседнали на квартира. Нашите хазяи бяха симпатично младо семейство: жената беше туркиня, мъжът — кубинец, а дъщеричката им Джамая, на 9 години, беше родена в Лондон. Детето говореше с майка си на турски и от време на време на английски, с баща си — на английски и от време на време на испански. Когато пристигнахме в техния дом, детето се изненада, че говорим на непознат език и не искаше да общува с нас. Затвори се в себе си и само кимаше с глава в отговор на моите въпроси. Така минаха първите два дена. На третия, като видях, че момичето си е сложило цветна диадема в косите, реших да й кажа, че е много хубава на турски, с малкото думи, които знам: Чок гюзел, Джамая! Ашколсун! Като чу думи на майчиния си език, очите на детето заблестяха и то се отвори да общува с мен на английски. Скоро след това се разделихме като приятелки. Майчиният език е златен ключ към сърцето. Важно е да го запазим и предадем на децата ни, дори когато живеят в друга езикова среда. Аз казах на моите деца, че искам с бъдещите ми внуци да говоря на български и се надявам това да се случи. За много от днешните млади хора, като Джамая, има повече от един роден език. Заличават се границите между роден и чужди езици. Те са еднакво нужни за хората и се използват в различни житейски ситуации. Също както инструментите в оркестъра: макар и различни, те всички са нужни за общата хармония.

Езиците се учат цял живот — както родния, така и всеки друг. И никога не ги владеем. Можем само да ги използваме в по-малка или по-голяма степен, в една или друга област. Езиците са необхватни, динамични и свободни. Те не допускат някой да ги владее. Дадени са ни да им служим с уважение, да ги пазим от замърсяване и обедняване. И с тяхна помощ да се разбираме по човешки.

Край