Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Разказ
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма

Издание:

Автор: Илка Бирова

Заглавие: Камъчета от една мозайка

Издание: първо

Издател: „Симолини 94“

Град на издателя: София

Година на издаване: 2017

Тип: сборник

Националност: българска

Печатница: „Симолини 94“, София

Редактор: Илияна Каракочева

Художник: Татяна Карамалакова

ISBN: 978-619-7265-35-4

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/9223


Няма по-хубави на света от нашата бистра планинска вода и вкусната българска храна. Убеждавам се в това всеки път, когато съм в чужбина. Това, което там ти предлагат да ядеш и пиеш, е красиво като на изложба, но няма ни вкус, ни мирис. Ще разкажа за един делови обяд в Холандия, който си спомням с усмивка. В модерен ресторант седяхме на голяма елипсовидна маса 10 човека от различни страни. Това беше първият ни делови обяд, на който трябваше да се опознаем. Зад всеки от нас стоеше по едно момче или момиче сервитьори. Макар че бяха млади и хубави със снежнобелите си блузки, аз не се чувствах комфортно в тяхната компания. Защото не обичам някой да ми диша във врата. Масата беше застлана с безупречна покривка и украсена с цветя. Имаше само празни чаши и чинии. И както можете да се досетите, на празна маса разговорите вървяха трудно. По-късно ни сервираха обед гурме: половин морков, половин картоф, листо зелена маруля, парченце полусурово месо и всичко това украсено с шоколадов сироп. С две думи, бяха изцапали чиниите с продукти, от които се чувстваш още по-гладен и ядосан, въпреки естетичния им вид.

Докато чакахме обеда, мина доста време. Понеже беше топло и бях жадна, реших да си поискам вода. Обърнах се към момичето зад мен и го помолих да ми донесе вода. Последва цяла серия от неочаквани въпроси.

— Топла или студена, госпожо? — любезно ме попита русокосата сервитьорка.

— Топла, ако обичате — отвърнах аз.

— Газирана или негазирана? — продължи да пита тя.

— Негазирана, моля.

— Минерална или изворна? — беше следващият въпрос.

— Минерална, ако може.

— Нискоминерализирана, средноминерализирана или високоминерализирана?

— Средно — казах аз и вече съжалих, че съм си поискала вода.

— А от кой район предпочитате? — беше последният въпрос, който направо ме тушира. Момичето започна да изброява непознати за мен имена. Всички седящи на масата бяха вперили погледи в мен, чувствах се ужасно неловко и усещах как капки пот се стичат по гърба ми. Казах произволно последното име, което чух, и момичето се отдалечи да изпълни поръчката.

Моите сътрапезници проследиха с поглед сервитьорката. По всичко личеше, че и на тях им се искаше да си поръчат вода, но като видяха колко е сложно, не се решиха. След минути елегантно ми беше поднесена моята изстрадана вода. Тя беше в красива бутилка, но нямаше никакъв вкус. Изпих я на един дъх, защото бях много ожадняла и защото доста се бях борила за нея. А в действителност исках просто вода.

След тази случка, през нощта сънувах как пия с пълни шепи вода от бистро поточе някъде високо в Рила или Пирин.

Край