Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Разказ
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма

Издание:

Автор: Илка Бирова

Заглавие: Камъчета от една мозайка

Издание: първо

Издател: „Симолини 94“

Град на издателя: София

Година на издаване: 2017

Тип: сборник

Националност: българска

Печатница: „Симолини 94“, София

Редактор: Илияна Каракочева

Художник: Татяна Карамалакова

ISBN: 978-619-7265-35-4

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/9223


Има много причини да обичам Виена.

Първата е, че децата ми решиха да живеят там, а аз уважавам техния избор. Когато попитах сина ми какво му харесва най-много в този град, той ми отговори: качеството на живота: дори да си метач, ти се чувстваш уважаван от обществото човек. Убедих се лично, че това е така.

При последното ми гостуване във Виена видях един боклукчия с чисти дрехи, а на гърба му имаше надпис „Прави любов, а не боклук“! Хората, които изкарват прехраната си от боклука, призовават другите да не правят боклук, без да се страхуват, че ще останат без работа. Във Виена боклукът отдавна се събира разделно и хората са свикнали да го правят. На тях дори не им идва наум да хвърлят стъкло в контейнера за хартия, както правят много нашенци. Защото не обичаме някой да ни налага норми и ние да ги спазваме. Дори и когато те са за общото благо. Обичаме да си живеем диво и щастливо. Друго нещо са австрийците. Те от малки са научени да хвърлят хартията в контейнера за хартия. Защото така може да се използва отново. Видях как изглежда фабриката за преработка на отпадъци във Виена, където се добива топлинна енергия за града. Сградата на боклучената фабрика е цветна и артистична, прилича на приказна къща от детски филм. Ето какво е да имаш цивилизовано отношение дори към боклука.

Друга причина е, че в този град има въздух и място за всички. Улиците са планирани и строени прави и широки, транспортът е отлично организиран и винаги пристига точно навреме. Не е като в красивата Италия. Там транспортът е пълен с изненади. Влаковете на „Трениталия“ се случва да тръгнат с половин час закъснение, след което летят със заплашителна скорост и докарват пътниците си навреме, но в насипно състояние. А в автобусите на градския транспорт, които се провират по тесните улици на Рим, е непознато понятието за лично пространство и хората принудително пътуват в много тесен контакт помежду си. При всичките си неудобства, това несъмнено има и някои предимства — спомага за междукултурната комуникация.

Обичам Виена заради красивите кафенета, където можеш да се насладиш на чаша ароматно виенско кафе с ябълков щрудел. Малко му трябва на човек, за да се почувства щастлив.

Виена няма да бъде същата, ако не звучи музиката на Щраус, Хайдн и Моцарт. Макар че според сина ми днес Виена вече не е Моцарт, аз съм убедена, че тя е запазила неговия дух. Той се усеща не само около Щатсопер, Музикферайн или скромната къща, където е живял великият Маестро. Този дух витае из целия град. За него напомня дори музикалната тоалетна в подлеза на Операта. Ако си заклет меломан, там можеш да облекчиш тялото и да заредиш душата си с музикални шедьоври.

Обичам Виена, защото дава възможност на всеки за безплатно образование и достъп до науката. Направи ми впечатление един надпис в сградата на Виенския университет: „Науката и нейното изучаване са свободни“. Това е цитат от австрийската конституция от средата на 19 век. Такъв широк достъп до образованието и науката е огромно постижение в съвременния свят.

Този град ми е любим, защото в него има красота, хармония, ред и толерантност към всеки, който спазва реда. Той не се нарушава дори от тълпите шумни туристи, които окупират забележителностите в центъра. Всеки може спокойно да хапне наденичка и да изпие халба бира в народната градина Volks garden. Или да полежи на зелената морава там. А после да отиде в Пратера, да се повърти на красивото виенско колело и с удоволствие да си изхарчи парите на някой автомат.

Обичам Виена сигурно и затова, че засега отивам там на гости, а не тичам всеки ден за работа. Почивката е хубаво нещо и забелязвам, че не ми омръзва. Особено, когато съм във Виена.

Няма как при толкова сериозни причини да не обичам този град!

Край