Илка Бирова
Успех в живота

Успехът в живота е нещо важно. Това пожелаваме най-често: здраве и успех в учението и в работата. Да си успял е престижно в днешния свят. Като се замисля какво е успех, първо ми идва на ум следното: да се реализираш в професията и в обществото, да бъдеш високо оценен и добре платен, да си доволен от постигнатото. Но всичко това е толкова относително! Много от истински успелите хора — гении в науката и изкуството — цял живот са изпитвали неудовлетворение от постигнатото, не са били оценени от съвременниците си или са живели в мизерия. Успехът в горния смисъл е идвал при тях не приживе, а едва след смъртта им.

Времето, в което живеем, неизбежно слага отпечатък върху представата за успех. Като дете знаех, че успешните ученици са отличниците и се стремях винаги да бъда една от тях. Но тогава не знаех, че е по-важно да бъдеш отличник в живота, а за това не са достатъчни само шестиците в училище. В годините на социализма беше престижно да бъдеш челник или ударник. Тези думи означаваха образцов работник в завод, който изпълнява петилетния производствен план за четири години. Когато бях в първи клас, нашата учителка ни обясни, че ударникът е много работлив човек, който успява да свърши по-добре работата си от другите. Спомням си как имахме задача да напишем изречение с думата ударник и аз много се затрудних. А моят съученик Иван напористо вдигаше ръка и с гордост прочете: Моят баща е философ ударник. Той наскоро беше защитил дисертация по философия в Университета. Затова Иван го беше определил като истински ударник.

Преди беше хубаво, че в заводите имаше алеи на ударниците и там стояха портретите на тези, които работят честно и ефективно. За да бъдат пример за другите. Днес няма алеи на челниците, няма и заводи. Медиите говорят предимно за престъпници и измамници. Така, вместо да опазят обществото от тях, ги правят герои на деня. И човек се пита кои днес са успелите хора?

Днес за успеха в живота е много важно да имаш добра кариера. Това означава да се издигаш в професионалната сфера, да имаш авторитет сред колегите, да бъдеш кариерист. Преди двайсетина години тази дума се употребяваше негативно за човек, който е много напорист и тъпче другите, за да се издигне в служебната йерархия, дори и с непочтени средства. Днес е модерно и престижно да бъдеш кариерист. Под това се разбира да си инициативен, пробивен и успешен в работата си. Обратното на неудачника. Който може и да е добър в професията, но не е напорист и затова не го забелязват.

Странно нещо е успехът. Не знаеш кога идва и кога си отива. Тъкмо си мислиш, че си го хванал здраво, и той вземе, че излети от ръцете ти. Уж шефът те харесва, а пък повишава не твоята заплата, а на колегата и ти оставаш с пръст в уста. А често се случва да останеш и без работа. Но ако тя не ти е била по сърце, не се ядосвай! Това си е чиста проба успех. Ако си упорит, ще намериш нещо по-добро. Дори и когато имаш хубава работа и си успял в нея, идва момент да си тръгнеш и да освободиш място за други след теб. Трябва да го направиш, когато все още си във форма, за да те запомнят с добро. А не да слезеш от сцената, когато вече си станал за смях.

Успехът в живота е такъв, какъвто си го представяш. Народът казва за работата, че не е заек да избяга. Аз пък мисля, че успехът е точно като заек. Трябва да го храниш и отглеждаш с честен труд и отговорност, разумни амбиции и благородни цели. Иначе заекът успешно ще ти избяга.