Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Разказ
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма

Информация

Издание:

Автор: Илка Бирова

Заглавие: Камъчета от една мозайка

Издание: първо

Издател: „Симолини 94“

Град на издателя: София

Година на издаване: 2017

Тип: сборник

Националност: българска

Печатница: „Симолини 94“, София

Редактор: Илияна Каракочева

Художник: Татяна Карамалакова

ISBN: 978-619-7265-35-4

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/9223

История

  1. — Добавяне

Детският език е очарователен и безценен. Той показва чистата природа на децата, неизкушена от суетния свят на възрастните. Възрастният език е много богат и интересен, но е пълен с парадокси и неясноти, които децата не разбират. Запомнила съм някои интересни случки за детския език. Например с дъщеря ми, когато беше на 9 години. Веднъж казах за неин съученик, че е одрал кожата на баща си. Дени беше ужасена: Лелеее, не го е срам! Детето беше приело думите ми буквално. Обясних какво значи този израз и тя веднага се успокои. Когато Жорко беше на 6, ходеше на английска забавачка и учеше буквите. Един ден ми каза: Мамо, изучих го английския. Днеска взехме последната буква. Можеш да ме отписваш. Малкият ми син тогава не знаеше, че езикът не свършва с последната буква, а започва след това и се учи цял живот. Преди време един израз на двегодишния Юли ме накара да се смея с глас. Майка му поръча да извика асансьора, детето се приближи до вратата му и се провикна: Асансьоре, ела-ела! Така де, нали трябва да го викне. Много скоро Юли разбра, че противно на здравата детска логика, да викаш асансьора значи само да натиснеш едно копче.

Децата наистина са много наблюдателни и логични. Това личи и в езика им. На въпроса „Какво правят тракторът и багерът?“ двегодишният Жорко отговаряше категорично: Трактора трактори. Багера багери. Най-важните неща, за които говорят децата, се случват тук и сега и те самите най-често са в центъра на събитията. Обикновено децата не обичат да се оплакват, както правим ние, възрастните, а умеят да се радват и забавляват. И винаги се отнасят отговорно към това, което правят. А, както знаем, най-важната работа на децата е да играят. В играта те опознават света повече, отколкото в скучните уроци. Запомнила съм един израз на 7-годишния Митко, който в първи клас се възмущава от учителката си и казва на баща си: Тая пък госпожа ни дава толкова много домашни да пишем! Тя не знае ли аз колко много имам да играя?

Истинско съкровище е детският език. Децата са най-големите ни учители по чистота, честност и отговорност. Както в думите, така и в делата.

Край