Илка Бирова
Гълъбът и котката

Един приятел ми разказа, че обича гълъбите и е научил много от тях. Помислих си, че става дума за изключителната им вярност един към друг. Но той имаше предвид нещо друго, за което аз не знаех.

В къщата, където живеел като дете, имало 28 гълъба и той ги гледал по цял ден. Сред тях имало един чисто бял красавец с наперена осанка и дружелюбен нрав. Момчето много го обикнало и станали приятели. Но не за дълго. Защото в къщата живеела и котка. През деня стопаните отваряли клетката на птиците, за да могат да летят свободно. След няколко часа те сами се прибирали „вкъщи“. Били свикнали да правят това, защото знаели, че там имат храна и защита.

Един път, когато гълъбите долетели обратно, котката стояла наблизо и ги наблюдавала много внимателно. Докато вратата на гълъбарника останала отворена, котката с два скока връхлетяла вътре и се насочила към белия гълъб. Той усетил, че животът му е в опасност, но вместо бързо да излети през вратата, от страх свил крилете си и затворил очи. В следващия миг котката му прегризала врата. После бързо го отнесла нанякъде и оставила след себе си кървави следи. Момчето се развикало, но било далече и не могло да спаси приятеля си. Било много натъжено и запомнило тази случка за цял живот.

Та точно този гълъб беше дал на моя приятел важен урок: да гледаш на нещата от живота без страх, да не си затваряш очите пред опасностите, а смело да действаш. И винаги да помниш, че щом ти е дадено да летиш, ти можеш да се спасиш от тези, които те нападат, но не могат да летят.

Да бъдеш смел гълъб или да не бъдеш — това е въпросът. А котки винаги ще има.