Илка Бирова
Като пеперудите

Имам мил спомен от едно красиво сватбено тържество. На белите покривки, върху салфетки с формата на ветрило, бяха кацнали малки пеперуди — червени, сини, жълти, зелени, розови. Всеки гост с усмивка взе за спомен по една от тях.

Хубави моменти като този ми помагат да открия общото между пеперудите и хората. И едните, и другите се различават по цвят, форма, големина, възраст, характер и среда на обитаване. Но общото е по-голямо от различията помежду им — всички те имат нужда от слънце, простор и обич. Човешкият живот е кратък и шарен — като полет на цветна пеперуда. Моите деца вече полетяха по свой собствен път. Пожелах им да бъдат свободни и радостни като пеперудите — свободни от предразсъдъци и страхове и радостни от споделена обич и нежност. Казах им също, че колкото и далеч да сме един от друг в пространството и времето, винаги в сърцето съм с тях и с тези, които обичат.

Да си майка — значи да родиш гъсеничка и от нея да отгледаш пеперуда. А когато тя отлети от теб, да се чувстваш щастлива, че детето пеперуда е станало толкова красиво и може без теб да лети свободно по широкия свят. Тогава усещаш, че си добра майка. И макар че с времето цветовете на крилата ти избледняват и прашецът им опадва, ти продължаваш да летиш до края. И не спираш да сънуваш дъхави поляни с цъфнали полски цветя.

Разноцветните пеперуди са като душите на добрите хора, живели преди. Така те отново искат да бъдат с нас, да зарадват очите ни и да покажат колко крехки и красиви души носим. Когато прелитат край нас, те сякаш ни напомнят да се радваме на краткия ни земен полет с човешки тела.

Такава е моята „пеперудена“ философия.