Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Разказ
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма

Информация

Издание:

Автор: Илка Бирова

Заглавие: Камъчета от една мозайка

Издание: първо

Издател: „Симолини 94“

Град на издателя: София

Година на издаване: 2017

Тип: сборник

Националност: българска

Печатница: „Симолини 94“, София

Редактор: Илияна Каракочева

Художник: Татяна Карамалакова

ISBN: 978-619-7265-35-4

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/9223

История

  1. — Добавяне

Тази случка беше отдавна, но споменът за нея още ми държи влага. Тогава бяхме в Рила заедно с мъжа ми и 6-годишния ми син. Искахме детето ни да обикне планината и решихме за 2 дена да прекосим Рила от Белмекен до Рилския манастир. Имахме карта и желание и мислехме, че това е достатъчно. В началото на септември времето беше топло и тихо — само за туризъм. Като истински туристи, и тримата носехме раници и тояги. Малкият Жорко вървеше по стръмните пътеки и се държеше мъжки. Щом стигнахме билото, правехме дълги преходи по 4–5 часа, за да стигнем до следващата хижа. Вървяхме доста, а в кратките почивки лежахме на меката трева и се радвахме на красивата природа. След поредния преход очаквахме да стигнем до подслон, но така и не го открихме. Оказа се, че сме вървели в неправилна посока. Маркировката беше много оскъдна и объркваща. Една от малкото стари табели с надписа на нашата хижа, беше изкривена в обратната посока. Разбрахме това от двама немски туристи, които по-добре от нас познаваха нашите планини и много пъти бяха минавали по тези места. Дали някой злосторник беше извил табелата или по-скоро силният вятър? Иска ми се да вярвам, че виновен е вятърът, защото в планината не ходят лоши хора, а и табелата беше ръждясала и надписът трудно се четеше. Бяхме объркани и разочаровани — налагаше се да вървим обратно още 3–4 часа, за да стигнем до подслон. Силите ни се бяха поизчерпали, но нямахме избор — тръгнахме отново по откритите планински пътеки, постлани с трева и клекове.

Както често става в планината, изведнъж времето се преобрази. Небето се свъси, засвятка се и загърмя, изви се истинска буря. А ние бяхме на голо място и нямаше къде да се скрием. Скоро бяхме мокри до кости, защото вятърът разгръщаше дъждобраните ни и дъждът ни шибаше безмилостно. Не знам как малкият ми син издържа това изпитание и не захленчи нито веднъж. Тримата мълчахме и вървяхме. Давахме си кураж един на друг, че скоро ще видим покрива на спасителната хижа. Но уви, минавахме хълм след хълм, а от нея нямаше и следа.

Вече стана късен следобед, започна да притъмнява, а дъждът не спираше. Бях премръзнала и усещах, че силите ме напускат. Обзе ме отчаяние и ужас при мисълта, че заедно с детето ще загинем, без да намерим подслон. Тогава нещо отвътре ме накара да падна на колене върху подгизналата земя. И през сълзи започнах да се моля на глас: Помилуй ни, Господи! Моля те, спаси детето ни! Не давай да загинем в планината, покажи ни подслон! Сигурно Бог чу молитвата ми, защото само след стотина метра под нас се белна покривът на хижа „Рибни езера“. Бяхме спасени. В хижата имаше дърва и си напалихме огън. Изсушихме се, похапнахме и събрахме сили. Така успяхме живи и здрави да стигнем до Рилския манастир — крайната цел на нашето пътешествие.

Благодарна съм на Рила за урока, който ни даде: винаги да тръгваме към нея добре подготвени и с опитен водач. Планината има могъщ и променлив нрав. Тя е тази, която ни допуска или не до своите прелести. Ние можем да бъдем само нейни гости и никога нейни покорители.

Край