Илка Бирова
Малки и големи

Ние, хората, сме малки същества. Имаме нужда от малко храна и вода, малко дрехи и покрив над главата си. А в същото време ни трябва много простор, въздух и свобода. Парадокс в днешния свят е, че постоянно се крием зад високи стени и се зариваме с ненужни вещи, които ни отнемат въздуха и скриват небето от очите ни. Многото придобивки ни дават време, но ограничават свободата ни. Ние страдаме от това и не знаем как да се спасим.

А бабите на село са се отървали от нашите градски неволи. Бях в едно доста отдалечено селце в Пирин и там си поговорих с няколко баби. Разбрах, че им карат хляб веднъж в седмицата. След несгодите на лошия път си помислих, че това място е напълно изоставено и изпитах жал към хорицата в него. Но когато попитах една баба с гумени галоши и престилка как живеят, тя ми отговори с беззъба и блага усмивка: Арно ни е тука, чедо. Садиме си картофки и домати, и ляпче ни докаруват. Слава на Бога, поминуваме. Селската баба не се чувстваше забравена от Всевишния, имаше връзка с него и това й даваше сили. Жениците имаха малко и бяха благодарни за него. Не попитах имат ли деца в градовете, които им помагат с нещо, или бяха съвсем сами. Но по лицата им се четеше спокойствие и благост. Те се бяха научили да не искат много и да живеят с малкото. Не бяха загубили връзка със земята и чистия въздух. Както това се случва с повечето от градските хора.

Не знам защо много от тях в големите градове се мислят за големи и силни. Откъде идва тая заблуда? Вероятно от парите и удобствата, с които са заобиколени. Мислят си, че с тях контролират живота си. Но земетресенията и наводненията, които ни връхлитат често напоследък, са предупреждение, че грешим. Неотдавна за броени часове домовете на много хора останаха под водата, имаше човешки жертви, покъщнината беше унищожена. От трупаното цял живот остана малко или нищо. Държавата дава малки помощи на пострадалите, защото е бедна. Но голяма се оказва солидарността на хората в такива тежки моменти. Преди време доброволци от цялата страна безплатно риеха калта от наводнените къщи в Аспарухово и Мизия, помагаха на пострадалите от пожара в Хитрино. И днес много хора изпращат финансови помощи, храна и дрехи на тези, които са в беда.

За мен всички хора са малки и големи. Когато искаме да бъдем полезни и си помагаме, ставаме големи. Нищо, че всъщност сме най-обикновени малки хора.