Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Интервю
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма

Информация

Сканиране
sqnka (2018)
Корекция и форматиране
cattiva2511 (2019 г.)

Издание:

Автор: Джоузеф Р. Лало

Заглавие: Белязана

Преводач: Радин Григоров

Година на превод: 2012

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: MBG BOOKS (Ем Би Джи Тойс ЕООД)

Град на издателя: София

Година на издаване: 2012

Тип: роман

Националност: американска

Печатница: „Мултипринт“ ООД

Редактор: Петя Малинова

ISBN: 978-954-2989-09-7

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/6560

История

  1. — Добавяне

Можеш ли да се опишеш с едно изречение (колкото искаш дълго :-)?

Дружелюбен гийк, който, напук на всичко, е успял да превърне бленуването в източник на препитание чрез последващото му записване.

Какво смяташ за книгите като цяло?

Смятам, че са страхотни! Различни са от всеки друг тип развлечение, защото без значение колко задълбочено и с внимание към детайла биват описани събитията и сцената, върху която се развиват, читателят е този, който трябва да им вдъхне живот. Това ги прави различно изживяване за всеки индивидуален възприемател. Книгите са почти сътрудно дело между читателя и автора, защото се зараждат във въображението на втория, за да свършат във въображението на първия.

Притежаваш ли четец на електронни книги? Смяташ ли, че традиционните книги ще изчезнат? Какъв е предпочитаният от теб метод за четене?

Още нямам подобно устройство, но смартфонът ми разполага с няколко приложения за електронни книги. Прочел съм доста произведения в електронен формат, но ако мога да избирам, предпочитам хартиения. Много от хората, с които съм разговарял, споделят сходно мнение. Не смятам, че хартиените книги някога ще изчезнат. Дори и с удобството и обилието на електронните книги, колекционирането на предмети е усещане, което е незаменимо. Хората все още колекционират винилови плочи в ерата на mp3. Десктопите все още съществуват в ерата на лаптопи и таблети. На мнение съм, че винаги ще има място за хартиените книги.

Като стана дума за четене: литературните ти влияния? И/или любими автори?

Чел съм много от Нийл Геймън и Тери Пратчет. Определено се нареждат сред любимите ми автори, но трилогията ми всъщност бе написана далеч, преди да прочета нещо от творбите им, така че въпросните писатели по-скоро оказват влияние върху скорошната ми работа. Трудно ми е да посоча определени творци, които са допринесли за най-ранните ми литературни опити, защото по онова време бях ненаситен читател. Поглъщах буквални всичко, което намирах около себе си, без да обръщам внимание на автора и дори заглавието. Просто прочитах историята и преминавах към следващата. Някъде там има цял легион автори, които са повлияли визията ми за разказване, но докато не се натъкна повторно на книгите им, би ми било много трудно да назова, макар и един.

Ти си инженер. Съществуват ли сходства между писането на код и писането на книги?

Виждам множество сходства между кодирането и писането. Имам навика да започвам с определянето на редица правила, към които впоследствие се придържам колкото се може по-строго. В програмирането това са езикът и функциите. В литературата въпросните правила са сцената на историята и действията на разположените вътре хора. Подобно на програма, обикновено гледам на дадена история като поредица цели. Каква е задачата? Как бих могъл да я постигна с наличните инструменти? Понякога откривам дребни проблеми, които трябва да разреша, така че се връщам и започвам да работя върху тях. Очевидно писането на литература налага повече нюх и драма, но като цяло изграждам структурата по доста сходен начин.

Как се зароди идеята за „Книга на Дийкън“?

Откровено ли? Видеоигри. Играех ролеви игри като малък, което повлия силно на фантазията ми. Ако бях роден няколко години по-рано, вероятно щях да разстилам Dungeons and Dragons върху масата. Но в моя случай бе Dragon Warrior за Нинтендо. Играехме заедно с един приятел, впоследствие разигравайки историята по начина, по който ние бихме я разказали. По някое време надраскахме тези занимания, но семето вече бе посято. След няколко години размишления над стари идеи и добавянето на нови из въображението ми, започнах да записвам хрумналото. В крайна сметка това доведе до трилогията.

Как успя да създадеш такъв балансиран и реалистичен протагонист като Миранда Селесте? Върху някаква истинска личност ли е базирана?

Балансиран и реалистичен? Благодаря! Миранда не е изградена върху някоя от познатите ми, поне не умишлено. Убеден съм, че има елементи от неколцина мои приятели и членове на семейството. Но най-вече се зароди, когато седнах и си казах: „Ето миналото й, каква личност би изникнала от него? Ето бъдещето й, какъв тип личност би направила тези решения?“. Оттам насетне Миранда еволюира. Исках да бъде свястна, грижовна и отдадена. С напредването на историята се наложи да нанеса известни промени във фабулата, защото личността, в която се бе превърнала Миранда, просто не би постъпила по въпросния начин. Ако има баланс и реализъм, то това се дължи на опита ми да оставя личността да влияе на историята в същото съотношение, в което историята влияе на личността.

Използваш ли героите си като илюстрация на жизнената си философия, или в някой момент те придобиха собствен живот?

Определено започнаха като израз на собствените ми възгледи. Почти всички от героите и злодеите ми притежават поне една силна страст, която ги мотивира. Мое лично убеждение — което цитирам често — е, че трябва да бъдеш много внимателен в това какво допускаш да те определя. Отделно от това, с напредването на повествованието, те придобиха свои уникални черти и характери — резултат от случилите се събития и действията на образите.

Има ли нещо, което би желал да кажеш на българските си читатели?

Не мога да изразя колко поласкан се чувствам, че са посегнали към книгата ми. Все още се опитвам да проумея идеята, че хората край мен биха се заинтересували от писането ми. Друга страна? Друг език? Смайващо е. Искрено се надявам да се насладите на историята, изключително ви благодаря за отделеното й внимание.

Край