Към текста

Метаданни

Данни

Година
(Пълни авторски права)
Форма
Книга игра
Жанр
Характеристика
Оценка
5 (× 3 гласа)

Информация

Корекция и форматиране
cattiva2511 (2019 г.)

История

  1. — Добавяне

Тази книга-игра е посветена на Красимира Стоева и Марин Трошанов, двама талантливи български автори, които пишат толкова увлекателно, че ми се прииска да се потопя в техните светове.

Така и направих.

Предговор

Това е Катя Илиева. Студентка е в Софийския, трети курс, специалност „Етнология“ — пълна отличничка. В сряда и петък ходи на таебо. В свободното си време чете, играе компютърни игри или се разхожда из планините. Най-много харесва Родопите. Тя е наистина мило и добро момиче — от малкото хора в наши дни, които спадат в тази категория.

В момента лежи по очи на пода в малка стая, а косата закрива лицето й. Заради кървавата струйка, която се стича от главата й по цимента, може да се предположи, че е мъртва. По раздърпаната й рокля, скъсаната презрамка и оголената гръд може да се предположи, че е била изнасилена.

В действителност, и двете предположения са грешни, но това ще бъде само временно, ако някой не й помогне. Точно това смятам да направим.

Може би тук е моментът да се представя. Аз съм Ангел. Не го приемай символично, просто така се казвам. Добре де, и другото значение не е изцяло погрешно. Може да се каже, че в момента съм нещо като неин ангел пазител, но повечето неща за нас не са баш така, както ги пише в дебелата черна книга.

Първо, няма Рай, в който да се мотаем насам-натам и добър белобрад старец, който да ни се усмихва бащински. Съжалявам, че така ти го сервирам, но ти и без друго едва ли щеше да се класираш за там.

Второ, не си представяй някакво херувимче, или пък крилат Аполон с огнен меч. Щеше да е АДСКИ готино и полезно, но за жалост аз съм просто една добра душа с малко повече способности и… не знам как да го обясня… част от колективното съзнание на добрите души, което ни прави един вид „всевиждащи“. Малко като Интернет е — винаги можеш да попиташ някого за нещо, само че тук знаеш, че няма да те излъже, макар пак да може да те обърка. В началото ти идва главозамайващо това изживяване, но времето е също почти ирелевантно при нас, така че „бързо“ се свиква. С това придобиваш малко по-различен поглед над света, „дзен“, ако мога така да се изразя.

Можем да комуникираме и с живи същества, впрочем, те също са в „Мрежата“, но не осъзнават, че използваме сетивата и мозъците им за решаване на проблеми — за тях може да е под формата на сън, на игра, на произволна мисъл, която ги е споходила и ненадейно започват да разсъждават какво биха направили те в дадената „хипотетична“ ситуация.

Не можем да правим разни полтъргайстки шмекерии, като например да събаряме книги, да чупим чинии, да тропаме по стените на хората, да им отваряме вратите на гардеробите, да им се привиждаме и тем подобни „jump scares“. Е, някои от нас са дарени и с подобни способности, но те са на друго ниво, няма какво да ги коментираме. Допирът със съзнанията на другите добри същества горе-долу изчерпва уменията на по-обикновените пазители, обаче това всъщност не е малко — предвид, че и повечето животни също влизат в тази категория, стига да са способни да чувстват емпатия. Сложно е да се обясни и това — засега приеми, че катериците са наши хора, а повечето лисици са от лошите. Охлювите са неутрални, те са горе-долу на нивото на дивия чесън от душевна гледна точка. Та, този допир работи двупосочно. Когато внушаваме нещо, хората после често се обясняват, че имали „вътрешен глас“, „шесто чувство“, че нещо им е щукнало и т.н. Сигурно си чувал такива работи и не, нямаме нищо общо с това, че му е излязъл на братовчед ти еврофутбола — намесваме се рядко, само за важни неща.

Трябва да се внимава с внушението, защото мозъците на хората все пак се опитват да си обяснят дадена мисъл и не могат да поемат много голямо количество информация, така че ако не се подходи правилно, най-много да се объркат или вцепенят. Куриозът е, че при по-простите животни нещата работят по-лесно, защото те не се опитват много-много да рационализират действията си и рядко можеш да им докараш когнитивен дисонанс.

Четвърто и последно, всяка наша намеса коства позитивна енергия, а ни е нужно време (всъщност, определени събития в света), за да трупаме такава. Тази енергия е обща, така че колкото по-малко използваме, толкова по-добре. Сигурно ще се запиташ какво толкова е една намеса тук, но това е защото не можеш да осъзнаеш колко намеси по света се случват всяка секунда. Няма нищо неизчерпаемо — дори доброто и злото си имат граници и всъщност са в перфектен баланс, Ин и Ян — китайците са прави за това. Намесим ли се за нещо добро, злото също получава право на ход някъде по света и обратното.

Извинявай, отнесох се. Малко инфодъмп се получи, като в книга на кофти автор, ама ми трябва да сме на една страница занапред, а и е трудно да цениш чуждото време, когато за теб секундата може да е вечност и вечността — секунда. Знам, че в твоя случай не е така, тъй че ще карам по същество занапред.

Значи, Катя е изпаднала в ужасяваща ситуация. В момента идва в съзнание, но със сигурност има сътресение, вероятно тежко. Майка й и баща й вече са мъртви, но хубавото е, че тя още не го знае, макар вероятно да го подозира. Похитителите й са трима, безскрупулни скотове — съзнанията им за мен са празен черен лист — не мога и не бих искал да се допра до тях по никакъв начин. В момента прикриват следите от нападението си и скоро ще се върнат за нея.

Правила

Преди да започнеш играта, хвърли един зар. Ако резултатът е 1 или 2, си запиши в дневника на играта кодовата дума „прозрачен“, при 3 или 4 — „сив“, а при 5 или 6 — „черен“.

Относно точките Недоверие и Тъмна сила — колкото по-малко от тях трупаш, толкова по-добре. Най-лесно ще ти е просто да драскаш чертички в полетата, където ги отбелязваш, защото често ще получаваш от тях.

Ако в даден момент от приключението събереш 3 точки Недоверие, премини незабавно на ► Епизод 40.

Точките Тъмна сила пък ще определят твоя резултат при успешно изиграване.

Ако предпочиташ да се фокусираш на четенето, можеш да не си записваш точки Тъмна сила, а ако решиш изцяло да пренебрегнеш играта, не си записвай и Недоверие — само помни кодовите думи.

Постижения нямат пряко отражение на играта, но може би ще ти е интересно да ги заслужиш — това е далеч по-предизвикателна цел от простото достигане до успешния финал.

Епизод 1

Епизоди


Неактивните епизоди бяха скрити. Ще се покажат в хода на играта.

Отиване на епизод

Дневник на играта

Тъмна сила:
Недоверие: (при 3 точки „Недоверие“ мини на 40)
Кодови думи:
Постижения
Ангел
Шегаджия
Довереник
Юда
Войн на Светлината
Господар на животните

Епилог

Мъжът отваря предпазливо вратата на сузукито. Ходи приведен, стиснал пистолет с две ръце. Приближава Янко и, без да изпуска от поглед двете постройки, разбира какво му се е случило. С периферното си зрение вижда и другия си брат да лежи безжизнен петнадесетина метра по-назад. С тихи стъпки приближава към вратата на къщата. Внимателен е, но въобще не очаква, че Катя ще излезе от кучешката колиба зад него. Не я и чува, преди да е станало твърде късно. Куршумите заваляват около него, а два или три попадат в гърба му. Сетне секват, чува се празно щракане на ударник на пистолет и приближаващи се стъпки. Той се свлича на земята, прегърнал рамката на вратата. Кървава следа остава по дървената повърхност. Зъбите му са стиснати в гримаса на нечовешка болка.

Свършено е. Сега Катя трябва да се махне от това място, да се свърже с властите в най-близкото населено място, да намери помощ и утеха. Трябва да я убедим в тази мисъл.

Добави си 1 точка Тъмна сила.

Тя вижда, че този още шава. Взема оръжието му и изпразва целия пълнител. Въобще не се цели, не й пука къде точно ще попаднат куршумите, стига да са в него.

Сега вече е сигурна, че всичко е приключило и може да тръгне към пътя. Сигурно до петнайсетина минути ще мине някоя кола.

Добави си 1 точка Тъмна сила.

Отказва. Прекрачва конвулсиращото тяло, дори не се спира да види в какво състояние е. Влиза в къщата. Оглежда помещението, вижда и открехнатата врата на стаята, в която не трябва да влиза; стаята, от която Янко излезе. Дръжката е зацапана с тъмна кръв. Ако не си тръгне сега, видяното ще я преследва до края на живота й. Върви си, махай се! Всичко свърши!

Добави си 1 точка Тъмна сила.

Тя поема дълбоко дъх и тръгва бавно натам. Цялата трепери, сълзите потичат от очите й и замъгляват света.

Какво да сторим? Не трябва да й позволяваме да влиза в тази стая! Не искам да ни вижда така с майка й, не бива. Милата ми Катя…

dva_trupa.png

Оценка

Оценката на играта ти се определя единствено от броя точки Тъмна сила, които си събрал.

Божествен — до 15 точки. Този резултат е почти невъзможен, справил си се изключително, дори да не ти е първи опит.

Самарянин — 16–20 точки. Много добро представяне, може да се подобри само с малко.

Простосмъртен — 21–25 точки. Ако това ти е първо изиграване, справил си се съвсем прилично, предвид и че си стигнал до края с по-малко от три точки Недоверие.

Грешник — 26 точки или повече. Ако си опитал да видиш колко точки Тъмна сила най-много можеш да събереш — добре. Ако това е бил нормален опит за игра, ами, все пак си стигнал до края, което е нещо, но си направил наистина сериозно количество грешки по пътя.

Постижения

В „Пазители“ има три постижения, които са наистина предизвикателни (и три по-скоро на шега). Ако си се сдобил с тях, тази книга едва ли има тайни за теб. Поздравления! Не е възможно да заслужиш всичките за едно изиграване, така че не се опитвай.

 

 

Ангел — завърши играта с 12 точки Тъмна сила;

Довереник — завърши играта с 0 точки Недоверие;

Войн на Светлината — за впечатляващи способности в битка;

Шут — направи толкова лош избор, че чак Ангел да не те вземе насериозно;

Господар на животните — името казва всичко;

Юда — завърши играта с 40+ точки Тъмна сила, като имаш правото да записваш само веднъж точки от даден епизод.

След надписите

Катя върви бавно към пътя. Къщата остава зад гърба й. Гората е тиха и злокобна. Непривичен за сезона вледеняващ вятър пълзи между стволовете на дърветата.

Има нещо нередно в това място — сякаш тези изверги са го осквернили. Или то е осквернило тях? Катя също се чувства омърсена, променена — сякаш е жадна за още кръв и мъст, сякаш нещо нашепва „Убивай!“ в ушите й. Трябва по-бързо да се махне от това място! Забързва ход.

Затичва се.

Скрита сред листата на акациев храст на десетина метра встрани от прашния път, проскубана невестулка внимателно я наблюдава с малки злобни очички.

Край