Към текста

Метаданни

Данни

Година
(Обществено достояние)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма

Информация

Набиране
Мартин Митов, Снежина Гилева
Източник
Словото

Напечатано за пръв път в „Залагалка“, 1862 г.

История

  1. — Добавяне (от Словото)

Ето, Петко, остаряваш,

видиш, вече побеляваш,

        гасне младий, буйний жар.

Нал усещаш и кръвта ти,

как ти казва толкоз пъти:

Петко, Петко, веч си стар!

Младините забрави ги,

цалувките остави ги,

        не мисли веч за любов.

Да посрещаш с черна жалост

горчивата тежка старост,

        отсега бъди готов.

Теб песни ти не приличат,

нето китки веч та кичат;

        минаха са младини!

Нине гроб ти приближава,

нине смъртта призовава,

нине тежки старини!

Бар отсега приготви са,

от света веч отречи са,

        сбогом, сбогом му кажи.

И кат мислиш старостта си,

за разтуха на скръбта си,

        ти сълзите задържи.

Край