Към текста

Метаданни

Данни

Година
(Обществено достояние)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма

Информация

Набиране
Мартин Митов, Снежина Гилева
Източник
Словото

История

  1. — Добавяне (от Словото)

Ба, какви сте вие луди,

то е челяк да са чуди

        с този вашът глуп совет!

Санким, като побелявам,

има л’нещо да менявам?

        Та що има от бял цвет?

Бяло й бялото кокичи,

но го сяка млада кичи,

        по глава си го реди.

Пак е бяла драга ружка,

но бере я мойта дружка

        и я туря на гърди.

 

Йощ цветя и други бели,

колкот ищеш нацъфтели

        и природата красят.

Та и мойте косми зле ли й,

Дет са рано побелели?

        Бурен жар те не гасят.

От любов ма не лишават,

на цалувки не додяват;

        що казвате, че сум стар?

Йощ кръвта ми е гореща

и сърцето ми усеща

        пръвния младежки жар.

 

Побеляват ми космите,

но заякват ми костите,

        а и то е един дар.

 

Затова и да белея,

от да любя и да пея

        ази няма да се спра.

 

Щото колкот побелявам,

толкоз повеч либав ставам

        и ща либя, дор умра.

Край