- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- The Messenger, 2002 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Силвана Миланова, 2011 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,1 (× 20 гласа)
- Вашата оценка:
- Сканиране
- cherrycrush
- Корекция и форматиране
- Стаси 5 (2019)
Издание:
Автор: Маркъс Зюсак
Заглавие: Аз съм пратеникът
Преводач: Силвана Миланова
Година на превод: 2011
Език, от който е преведено: Английски
Издание: Първо
Издател: ИК „Пергамент Прес“
Град на издателя: София
Година на издаване: 2011
Тип: Роман
Националност: Австралийска
Печатница: „Симолини“
Редактор: Силвия Йотова
Коректор: Филипа Колева
ISBN: 978-954-641-027-6
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/3308
J. Седмиците
Случвало ли ви се е дори едно протягане на краката да ви идва в повече? Ето така се чувствам тези дни и седмици, докато работя и чакам Жокерът да се разкрие.
Какво ще се случи в моята съборетина на „Шипинг стрийт“ 26?
Кой ще дойде?
На 7 февруари на вратата ми се чука и аз понечвам да хукна, но спирам насред пътя. Това ли е?
Влиза Одри.
— Напоследък зачезна някъде, Ед — казва тя. — Марв се е опитвал да ти се обади, но не те е намерил.
— Работех.
— И?
— Чаках.
Тя сяда на дивана и пита:
— Какво?
Бавно ставам, отивам до шкафчето в спалнята и изваждам четирите карти. Връщам се и й ги показвам една по една.
— Кари — казвам. — Отметнато.
Пускам картата и гледам как плавно се рее към пода.
— Спатии, отметнати. — Отново картата полита към килима. — Пики и купи — също отметнати.
— И сега какво? — Одри вече е забелязала колко съм блед и измъчен.
Вадя Жокера от джоба си.
— Ето това — казвам. И я моля. Почти със сълзи на очи. — Одри, кажи ми, моля те, че си била ти! Кажи, че ти си ми ги пращала! Кажи ми, че си искала да помагам на хората и…
— И какво, Ед?
Затварям очи.
— И аз самият да стана по-добър, да бъда нещо повече.
Думите падат на пода при картите и Одри се усмихва. Усмихва се, а аз я чакам да си признае.
— Кажи ми — настоявам. — Кажи, че…
Тя се предава.
Казва ми истината.
Думите се отронват почти несъзнателно от устните й.
— Не, Ед — бавно изрича Одри. — Не съм аз.
Тя поклаща глава и ме поглежда.
— Съжалявам, Ед. Наистина съжалявам. Иска ми се да беше така, но…
Думите й увисват във въздуха.