Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Messenger, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,1 (× 20 гласа)
Сканиране
cherrycrush
Корекция и форматиране
Стаси 5 (2019)

Издание:

Автор: Маркъс Зюсак

Заглавие: Аз съм пратеникът

Преводач: Силвана Миланова

Година на превод: 2011

Език, от който е преведено: Английски

Издание: Първо

Издател: ИК „Пергамент Прес“

Град на издателя: София

Година на издаване: 2011

Тип: Роман

Националност: Австралийска

Печатница: „Симолини“

Редактор: Силвия Йотова

Коректор: Филипа Колева

ISBN: 978-954-641-027-6

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/3308


10. Одри, част първа: Три нощи чакане

В нощта след деня на люлката не спя.

През цялото време пред очите ми е Марв, който люлее дъщеря си или идва към нас и я държи за ръка. Към полунощ чувам гласа му пред вратата. Отварям. Той изглежда точно така, както се чувства.

— Излез — казва ми.

Излизам и приятелят ми Марвин Харис ме прегръща. Притиска ме толкова силно, че мога да го помириша и да вкуся радостта, която струи от него.

Значи съм отметнал Ричи и Марв. Предал съм двете послания според силите си.

Остава само едно.

Одри.

 

 

Не искам да губя време. Толкова работа съм свършил от обира насам. Отхвърлил съм единайсет послания и това е последното. Най-важното. Следващата нощ отивам пред къщата на Одри и наблюдавам. Известно време очаквам Дарил и Кийт да се появят отново, но те не идват. Знам какво правя, а когато нещата стоят по този начин, като че ли ме оставят на мира.

Не съм застанал точно срещу къщата й, а в градинката малко по-надолу по улицата. Това е нова детска площадка, миниатюрна, с пластмасови съоръжения. Тревата е подрязана и чиста.

Къщата й е част от онези жилищни комплекси от десетина сгради, сякаш закрепени с телбод една за друга, с редици паркирани отпред коли.

Ходя там три нощи поред. И трите пъти Саймън идва, но нито веднъж не ме вижда как дебна от градинката. Всичките му мисли са насочени към Одри и към онова, което ще правят. Дори от такова разстояние усещам желанието му, когато слиза от колата си.

Той влиза, а аз се приближавам, заставам до пощенските кутии и гледам.

Ядат.

Правят секс.

Пият.

Пак правят секс.

Звукът му се процежда под вратата, а аз стоя и си припомням разговора със Саймън на Коледа, когато той ме взе от Мила.

Знам какво трябва да дам на Одри.

Одри не обича никого.

Не иска.

Но мен ме обича.

Обича ме и поне веднъж трябва да си позволи това чувство. Да го поеме. Да го опознае изцяло. Само веднъж.

И трите нощи стоя до сутринта. Саймън си тръгва преди изгрев-слънце. Сигурно има повикване в града рано сутринта.

На третата нощ се решавам.

Утре.

Да.

Утре ще го направя.