- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- The Messenger, 2002 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Силвана Миланова, 2011 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,1 (× 20 гласа)
- Вашата оценка:
- Сканиране
- cherrycrush
- Корекция и форматиране
- Стаси 5 (2019)
Издание:
Автор: Маркъс Зюсак
Заглавие: Аз съм пратеникът
Преводач: Силвана Миланова
Година на превод: 2011
Език, от който е преведено: Английски
Издание: Първо
Издател: ИК „Пергамент Прес“
Град на издателя: София
Година на издаване: 2011
Тип: Роман
Националност: Австралийска
Печатница: „Симолини“
Редактор: Силвия Йотова
Коректор: Филипа Колева
ISBN: 978-954-641-027-6
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/3308
4. Съдията и огледалото
Следващата изненада е една хубава призовка. Трябва да отида в градския съд и да разкажа версията си за случилото се в банката. Доста по-рано, отколкото съм очаквал.
Делото е определено за два и половина следобед. Ще поискам почивка по време на смяната си и ще отида в съда.
В уреченото време се явявам, облечен в униформата си, и чакам пред залата. Когато влизам, за да дам показания, първият, който се изпречва пред погледа ми, е онзи с пищова. Без маска е дори още по-грозен. Единствената разлика е, че сега изглежда по-ядосан. Предполагам, че седмицата, прекарана в килията, му се отразява по този начин. Вече го няма жалкото безпомощно изражение.
Облечен е в костюм.
Евтин костюм. Няма как да е другояче.
Щом ме вижда, отмествам очи, защото онзи се опитва да ме убие с поглед.
Позакъснял си, мисля си, но само защото той е долу под мен, а аз съм на сигурно място високо на свидетелската скамейка.
Съдията ме посреща радушно.
— Виждам, че сте се облекли за случая, господин Кенеди.
Поглеждам надолу да се уверя.
— Благодаря.
— Това беше ирония.
— Знам.
— Не се прави на умен.
— Няма, сър.
Вече ми е ясно, че съдията с удоволствие би ме изправил и мен пред съда.
Адвокатите ми задават въпроси и аз отговарям най-чистосърдечно.
— Значи това е човекът, който ограби банката? — ме питат.
— Да.
— Сигурен ли сте?
— Абсолютно.
— Кажете, господин Кенеди, откъде сте толкова сигурен?
— Ще го позная тоя грозен копелдак и с вързани очи. Освен това е същият, на когото надянаха белезниците тогава.
Адвокатът ме измерва с презрителен поглед и обяснява:
— Съжалявам, господин Кенеди, но се налага да ви зададем тези въпроси, за да спазим процедурата.
— Ясно — съгласявам се.
Тук се намесва и съдията.
— Колкото до грозния копелдак… Ще ви помоля, господин Кенеди, да се въздържате от подобни квалификации. Вие самият не сте идеалът за красота, между нас казано.
— Много благодаря.
— Моля — усмихва се той. — А сега отговорете на въпросите.
— Да, Ваша чест.
— Благодаря.
Когато приключваме, минавам покрай онзи с пистолета и чувам:
— Ей, Кенеди!
Не му обръщай внимание, казвам си, но не се получава.
Спирам и го поглеждам. Адвокатът му изсъсква да си затваря устата, но той не слуша, а изрича тихо:
— Мъртъв си! Само почакай… — Нещо ме бодва под лъжичката. — Запомни какво ти казвам. Спомняй си го всеки път, когато се погледнеш в огледалото. — Той почти се усмихва. — Мъртъв си.
Придавам си хладнокръвен вид.
— Добре — кимам и продължавам.
Господи, моля се, дай му дълъг живот.
Вратата на залата се затваря зад мен и се озовавам във фоайето, окъпано в слънчева светлина.
Чувам зад гърба си гласа на една от полицайките, която ме вика, и се обръщам.
— Не се притеснявай, Ед.
Лесно й е да го каже.
— Иска ми се да се махна от града — казвам.
— Слушай какво ще ти кажа…
Харесва ми — ниска, набита и изглежда свястна жена.
— Докато тоя умник излезе от затвора, ще му се е отщяло да се връща тук. — Това е изречено с доста голяма доза увереност. — Някои хора зад решетките закоравяват. Той не е от тях — Тя кима към залата. — Цяла сутрин е плакал. Съмнявам се, че ще тръгне да ти отмъщава.
— Благодаря — казвам и усещам известно облекчение, но се съмнявам, че ще е задълго.
Мъртъв си. Гласът продължава да кънти в ушите ми, виждам думите изписани на лицето ми, когато се връщам в таксито и се поглеждам в огледалото за обратно виждане.
Това ме кара да се замисля за живота си, за несъществуващите (и постижения и обширните си незнания и неумения.
Мъртъв си, мисля си. Никак не е далеч от истината.
Потеглям и излизам от паркинга.