- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- The Messenger, 2002 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Силвана Миланова, 2011 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,1 (× 20 гласа)
- Вашата оценка:
- Сканиране
- cherrycrush
- Корекция и форматиране
- Стаси 5 (2019)
Издание:
Автор: Маркъс Зюсак
Заглавие: Аз съм пратеникът
Преводач: Силвана Миланова
Година на превод: 2011
Език, от който е преведено: Английски
Издание: Първо
Издател: ИК „Пергамент Прес“
Град на издателя: София
Година на издаване: 2011
Тип: Роман
Националност: Австралийска
Печатница: „Симолини“
Редактор: Силвия Йотова
Коректор: Филипа Колева
ISBN: 978-954-641-027-6
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/3308
J. Цветът на устните
Четвъртък следобед като че всичко върви добре.
Анджи Карузо отива както обикновено на работа, после прибира децата от училище. Завежда ги в парка и обсъждат какъв сладолед ще купят. Едно от децата предлага примамливия вариант да вземат за него по-евтин, та да изяде два. Анджи му отговаря, че при всички положения ще изяде един и малкият избира по-скъпия.
Те влизат в магазина, а аз чакам в парка. Сядам на една отдалечена пейка и ги чакам да излязат. После и аз отивам в магазина и се опитвам да отгатна какъв ли сладолед обича Анджи Карузо.
Побързай, мисля си, защото ще си тръгнат, преди да си се върнал! В крайна сметка избирам двуцветен сладолед.
Мента с парченца шоколад и маракуя във вафлена фунийка.
Когато излизам, децата още седят на пейката и си ядат сладоледа.
Приближавам се.
Търся точните думи и съм изненадан, когато ги намирам.
— Извинете, аз…
Анджи и децата се обръщат да ме погледнат. Отблизо Анджи Карузо е красива и стеснителна.
— Виждал съм ви няколко пъти тук и ми направи впечатление, че никога не купувате сладолед за себе си. — Тя ме гледа, сякаш съм избягал от лудницата. — Помислих си, че и вие заслужавате.
Подавам й непохватно сладоледа. Той вече се стича на жълто-зелени вадички по фунийката.
Тя плахо посяга и го взема, а изражението й е малко уплашено и объркано. Няколко секунди го гледа, после облизва жълтите и зелени струйки.
Когато фунийката е облизана, тя се опитва предпазливо да отхапе, сякаш се кани да стори първородния грях. Да отхапя ли, или не? Отново ме поглежда колебливо и опитва ментата с шоколадови парченца. Устните й стават бледозелени. Момчетата вече са на пързалката, но момиченцето остава.
— Днес май има сладолед и за теб, мамо — казва то.
Анджи ласкаво отмахва косата от очите му.
— Така изглежда, Кейси. Хайде, върви да играеш с братята си.
Кейси отива и на пейката оставаме само двамата. Денят е топъл и влажен.
Анджи Карузо си яде сладоледа, а аз се чудя какво да правя с ръцете си. Сега тя опитва маракуята, деликатно и бавно, като избутва с език сладоледа надолу, сякаш не може да понесе мисълта фунийката да е празна.
Докато яде, следи с поглед децата си. Те почти не забелязват присъствието ми, а през цялото време викат към майка си и спорят кое се люлее по-високо на люлката.
— Прекрасни са — казва Анджи на фунийката. — През повечето време. — И клати глава: — Като малка аз бях най-доброто дете. Сега имам три деца и съм сама.
Тя гледа люлката и аз виждам как си представя какво би било, ако ги няма децата й. Вината я сграбчва мигновено. Изглежда и никога не я напуска. Загнездила се е у нея, независимо от любовта й към тях.
Разбирам, че вече нищо не й принадлежи — тя самата изцяло принадлежи на други.
Очите й се насълзяват. Поне това си позволява. По бузите й има сълзи, а по устните — сладолед.
Вкусът му вече не е на сладолед.
И все пак Анджи Карузо ми благодари, когато става от пейката. Пита ме за името ми, но аз й казвам, че то няма значение.
— Не — възразява тя, — има.
Предавам се.
— Казвам се Ед.
— Благодаря, Ед — казва тя. — Много ти благодаря.
Благодари ми още няколко пъти, но най-хубавите думи идват, когато си мисля, че всичко вече е приключило. Кейси, момиченцето, увисва на ръката на Анджи и казва:
— Другата седмица ще ти дам да си хапнеш от моя, мамо.
Чувствам се малко тъжен и празен, но в същото време знам, че съм направил каквото е трябвало. Един сладолед за Анджи Карузо. Само веднъж.
Винаги ще помня цвета му на устните й.