Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Messenger, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,1 (× 20 гласа)
Сканиране
cherrycrush
Корекция и форматиране
Стаси 5 (2019)

Издание:

Автор: Маркъс Зюсак

Заглавие: Аз съм пратеникът

Преводач: Силвана Миланова

Година на превод: 2011

Език, от който е преведено: Английски

Издание: Първо

Издател: ИК „Пергамент Прес“

Град на издателя: София

Година на издаване: 2011

Тип: Роман

Националност: Австралийска

Печатница: „Симолини“

Редактор: Силвия Йотова

Коректор: Филипа Колева

ISBN: 978-954-641-027-6

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/3308


J. Цветът на устните

Четвъртък следобед като че всичко върви добре.

Анджи Карузо отива както обикновено на работа, после прибира децата от училище. Завежда ги в парка и обсъждат какъв сладолед ще купят. Едно от децата предлага примамливия вариант да вземат за него по-евтин, та да изяде два. Анджи му отговаря, че при всички положения ще изяде един и малкият избира по-скъпия.

Те влизат в магазина, а аз чакам в парка. Сядам на една отдалечена пейка и ги чакам да излязат. После и аз отивам в магазина и се опитвам да отгатна какъв ли сладолед обича Анджи Карузо.

Побързай, мисля си, защото ще си тръгнат, преди да си се върнал! В крайна сметка избирам двуцветен сладолед.

Мента с парченца шоколад и маракуя във вафлена фунийка.

Когато излизам, децата още седят на пейката и си ядат сладоледа.

Приближавам се.

Търся точните думи и съм изненадан, когато ги намирам.

— Извинете, аз…

Анджи и децата се обръщат да ме погледнат. Отблизо Анджи Карузо е красива и стеснителна.

— Виждал съм ви няколко пъти тук и ми направи впечатление, че никога не купувате сладолед за себе си. — Тя ме гледа, сякаш съм избягал от лудницата. — Помислих си, че и вие заслужавате.

Подавам й непохватно сладоледа. Той вече се стича на жълто-зелени вадички по фунийката.

Тя плахо посяга и го взема, а изражението й е малко уплашено и объркано. Няколко секунди го гледа, после облизва жълтите и зелени струйки.

Когато фунийката е облизана, тя се опитва предпазливо да отхапе, сякаш се кани да стори първородния грях. Да отхапя ли, или не? Отново ме поглежда колебливо и опитва ментата с шоколадови парченца. Устните й стават бледозелени. Момчетата вече са на пързалката, но момиченцето остава.

— Днес май има сладолед и за теб, мамо — казва то.

Анджи ласкаво отмахва косата от очите му.

— Така изглежда, Кейси. Хайде, върви да играеш с братята си.

Кейси отива и на пейката оставаме само двамата. Денят е топъл и влажен.

Анджи Карузо си яде сладоледа, а аз се чудя какво да правя с ръцете си. Сега тя опитва маракуята, деликатно и бавно, като избутва с език сладоледа надолу, сякаш не може да понесе мисълта фунийката да е празна.

Докато яде, следи с поглед децата си. Те почти не забелязват присъствието ми, а през цялото време викат към майка си и спорят кое се люлее по-високо на люлката.

— Прекрасни са — казва Анджи на фунийката. — През повечето време. — И клати глава: — Като малка аз бях най-доброто дете. Сега имам три деца и съм сама.

Тя гледа люлката и аз виждам как си представя какво би било, ако ги няма децата й. Вината я сграбчва мигновено. Изглежда и никога не я напуска. Загнездила се е у нея, независимо от любовта й към тях.

Разбирам, че вече нищо не й принадлежи — тя самата изцяло принадлежи на други.

Очите й се насълзяват. Поне това си позволява. По бузите й има сълзи, а по устните — сладолед.

Вкусът му вече не е на сладолед.

 

 

И все пак Анджи Карузо ми благодари, когато става от пейката. Пита ме за името ми, но аз й казвам, че то няма значение.

— Не — възразява тя, — има.

Предавам се.

— Казвам се Ед.

— Благодаря, Ед — казва тя. — Много ти благодаря.

Благодари ми още няколко пъти, но най-хубавите думи идват, когато си мисля, че всичко вече е приключило. Кейси, момиченцето, увисва на ръката на Анджи и казва:

— Другата седмица ще ти дам да си хапнеш от моя, мамо.

Чувствам се малко тъжен и празен, но в същото време знам, че съм направил каквото е трябвало. Един сладолед за Анджи Карузо. Само веднъж.

Винаги ще помня цвета му на устните й.