Хауърд Джейкъбсън
Въпросът на Финклер (60)

Епилог

Понеже Либор няма деца, Хефзиба и Финклер са се разбрали, че те ще кажат Кадиш^[1] за него. Треслъв, като неевреин, няма право да изрича заупокойни молитви за еврейските мъртви и поради това е изключен от техните разисквания.

Аз не си падам по синагогите, казва Хефзиба. До гуша ми е дошло от това за кого можеш да кажеш Кадиш и за кого не, къде и кога трябва да седнеш, да не говорим пък за нещата, които се разрешават или не се разрешават на жените и различията по този въпрос според това към коя деноминация спада синагогата. Нашата религия явно няма за цел да опростява нещата. Затова ще се моля вкъщи.

Така и прави.

За мъртвите и за онези, които са мъртви за нея.

За Либор тя си изплаква очите всеки ден.

За Джулиан, тъй като не може да изключи Джулиан от сърцето си, тя плаче с горчиви сълзи, които извират от една част от нея, която не познава. И преди й се е случвало да плаче за мъже, които е обичала. Но при тях болката е идвала от необратимостта на раздялата. А при Джулиан е различно: бил ли е той изобщо някога с нея, за да се чувства разделена? Дали е била за него само един експеримент? Или той за нея?

Той й бе казал, че е неговата орис. Кой би искал да е нечия орис?

За Самюъл Финклер нещата не са така удобни, но са може би по-праволинейни. Той трябва да отиде до най-близката синагога и да каже молитвата, която е чувал от устните на собствения си баща. Yisgadal viyiskadash… древният език на евреите, разнасящ се като камбанен звън за мъртвите. Да се възвисява и свети великото Му име. Той прави това три пъти на ден. Когато починалият не ти е родител, задължението да казваш Кадиш за него свършва след трийсет дни, вместо след единайсет месеца. Но Финклер не спира да я казва след трийсет дни. Никой не може да го принуди. Той не е сигурен, че ще спре да я казва дори и след единайсет месеца, макар да разбира доводите, стоящи зад това: да могат душите на прежалените мъртви най-сетне да намерят своя път към Рая. Но той не смята, че тъкмо неговите молитви ще им попречат да го сторят.

Красотата на Кадиш според него е в това, че не е конкретна. Той може да оплаква наведнъж толкова мъртъвци, колкото си пожелае.

Най-сетне, неизвестно защо, е способен да оплаква и Тайлър. Сякаш Либор е направил това възможно. Отключил е нещо.

Тайлър, която бе предал като съпруг, Либор, когото бе предал като приятел.

Yisgadal viyiskadash… Тя е толкова всеобхватна, че спокойно би могъл да оплаква и целия еврейски народ.

Не че се ограничава само с евреите. Дори Треслъв получава частица от вниманието му, бегъл поглед на скръб, макар че е жив и здрав — доколкото той изобщо може да бъде — и вероятно отново работи като двойник на знаменитости.

В това Финклер взема пример от Хефзиба, с която са в редовен контакт. Нейното чувство за недовършеност, за нещо неприключило, което може би никога не е и започвало, става негово чувство. И той също никога не е познавал наистина Треслъв. Което му се струва още един повод за оплакване.

Няма граници за финклерската скръб.