Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Finkler Question, (Пълни авторски права)
Превод от
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
1 (× 1 глас)

Информация

Сканиране
Internet
Корекция и форматиране
ventcis (2017)

Издание:

Автор: Хауърд Джейкъбсън

Заглавие: Въпросът на Финклер

Преводач: Деян Кючуков

Издание: Първо

Издател: Сиела софт енд паблишинг АД

Град на издателя: София

Година на издаване: 2011

Националност: Английска

Отговорен редактор: Наталия Петрова

Редактор: Деян Енев

Технически редактор: Божидар Стоянов

Художник: Дамян Дамянов

Коректор: Кремена Бойнова

ISBN: 978-954-28-0867-1

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/1546

История

  1. — Добавяне

3

Макар обичайно да спеше добре, след нападението Треслъв започна да лежи буден в леглото си нощ след нощ, превъртайки го в ума си.

Какво се бе случило? Как би го разказал на полицията, ако приемем, че имаше намерение да го разкаже, каквото той нямаше? Беше прекарал вечерта с двама стари приятели, Либор Севик и Сам Финклер, и двамата наскоро овдовели — не, господин полицай, аз самият не съм женен — в обсъждане на скръбта, музиката и политиката в Близкия изток. Беше си тръгнал от апартамента на Либор около 11 часа вечерта, беше прекарал известно време в гледане на парка и вдъхване на мириса на листата — дали винаги правя това? не, само понякога, когато съм разстроен — след което се беше разходил обратно покрай сградата на БиБиСи, да е проклето навеки името й, камък връз камък да не остане от основите й — само се шегувам — към онази част на Лондон, където баща му бе притежавал известен магазин за тютюневи изделия — не, господин полицай, не бях употребил прекомерно количество алкохол — когато най-неочаквано…

Най-неочаквано, това бе шокиращото, без всякакво безпокойство или предчувствие за опасност от негова страна, а той бе така фино настроен да усеща риска.

Освен ако…

Освен ако все пак не го бе усетил, ако, свивайки по Мортимър Стрийт, не бе видял нечий силует да се спотайва в сенките на отсрещния тротоар, след това наполовина да се подава от един безистен, все още в сянка — една едра, застрашителна, но вероятно, много вероятно женска фигура…

В който случай — следващият въпрос беше под условие; ако я беше видял — защо не бе проявил повече предпазливост, защо се бе обърнал към витрината на „Гивие“, подлагайки беззащитния си врат на всякаква вреда, която някой, мъж или жена, можеше да реши да му причини…

Виновен.

Отново виновен.

Но имаше ли въобще значение дали беше видял нещо, или не?

По някаква причина имаше. Ако беше видял жената и я беше подканил да го нападне — или най-малкото допуснал да го нападне — това положително обясняваше, или поне частично обясняваше онова, което му бе казала. Той знаеше, че не е морално или интелектуално прието да се обвиняват евреите, че просят собственото си унищожение, но нямаше ли у тези хора известно предразположение към бедата, което тя да е доловила? С други думи, не се ли бе направил той на финклер?

И ако беше, защо?

При Треслъв един въпрос винаги водеше към следващия. Ако приемем, че се беше направил на финклер и жената го беше забелязала, това даваше ли й основание да го напада?

Каквото и обяснение да се криеше зад неговите действия, можеше ли да се намери такова за нейните? Къде бе отишло правото на човек да се преструва на финклер тогава, когато му се прииска? Да кажем, че се бе изправил да зяпа витрината на „Гивие“, приличайки на Хоровиц или Махлер, или Шейлок, или да речем Фейджин или Били Кристъл, или Дейвид Шуимър, или Джери Сайнфелд, или Джери Спрингър, или Бен Стилър, или Дейвид Духовни, или Кевин Клайн, или Джеф Голдблум, или Уди Алън, или Шибания Граучо Маркс, какво право й даваше това да го напада?

Или самият факт, че си финклер, беше открита покана за атака?

До момента бе приемал инцидента лично — всеки би го направил, ако се обърнат към него със собственото му име или с нещо много подобно и след това му изпразнят джобовете — но дали не ставаше дума за случайно антисемитско нападение, което този път просто бе попаднало на грешен адрес, доколкото той самият не беше семит? Колко още такива инциденти се случваха? Колко истински финклери биваха нападани всяка нощ по улиците на столицата? На една пряка от БиБиСи, за Бога!

Зачуди се кого да попита. Самият Финклер не беше човек, който щеше му каже. А не искаше да плаши Либор, като го пита колко евреи ядат пердах вечерно време пред вратата му. Той написа „Антисемитски инциденти“ в интернет, като не очакваше да открие нещо по-ново от Челмно[1], но за негова изненада излязоха над сто страници.

Вярно, не всички бяха на една пряка от БиБиСи, но все пак много повече, отколкото очакваше, се бяха случили в части от света, наричащи себе си цивилизовани. Един добре организиран сайт му даваше опцията да избира по държави. Той започна отдалеч.

Венецуела:

И прочете, че в Каракас 15-ина въоръжени мъже нахлули в местната синагога и като завързали охраната, се впуснали да оскверняват административните помещения с антисемитски надписи и да хвърлят свещените тори[2] по земята в изстъпление, което траяло близо пет часа. Графитите, останали след тях, съдържали фразите „Проклети да са евреите“, „Евреите вън“, „Израелски убийци“ и изображение на дявол.

Аржентина:

И прочете, че в Буенос Айрес тълпа, празнуваща годишнината от основаването на Израел, била нападната от банда младежи, въоръжени с палки и ножове. Три седмици по-рано, в Деня на Холокоста — отново Холокост, та Холокост — старо еврейско гробище било осквернено със свастики.

Канада:

Канада? Да, Канада.

И прочете, че по време на проявите в университетските градчета по повод на станалата вече ежегодна канадска Седмица против израелския апартейд, охраната малтретирала израелските студенти, опитващи се да апострофират говорителите, като един от тях дори бил предупреден да си затваря шибаната уста, за да не му отрежат главата.

Дали този резач на еврейски глави беше местно отгледан канадски блюстител на реда, запита се Треслъв.

После опита по-близо до вкъщи.

Франция:

И прочете, че във Фонтани-су-боа мъж, носещ огърлица със звездата на Давид, бил промушен в главата и във врата.

В Ница на стените на начално училище било написано със спрей „Смърт на евреите“. Значи смърт на евреите от всички възрасти.

В Бишхайм по синагогата били хвърлени три коктейла „Молотов“.

В Кретей двама шестнайсетгодишни еврейски младежи били набити пред ресторант за еврейска храна от тълпа, която скандирала „Палестина ще победи, мръсни евреи!“

Германия:

Какво, в шибаната Германия още ли правят такива неща?

И той не си даде труда да чете какво правят в шибаната Германия.

Англия:

Англия, неговата Англия. И прочете, че в Манчестър 31-годишен евреин бил нападнат от няколко мъже, които крещели „За Газа“, докато го биели, и го оставили с насинено око и няколко охлузвания.

В Бирмингам 12-годишна ученичка избягала от тълпа деца на нейната възраст, които скандирали „Смърт на евреите“.

А в Лондон, на една пряка от БиБиСи, 49-годишен синеок не-евреин с почтен вид бе ограбен и наречен евреин.

В крайна сметка той все пак позвъни на Финклер, за да му каже колко му е било приятно да го види и да го попита дали знае, че в Каракас и в Буенос Айрес и в Торонто — да, Торонто! — и във Фонтани-су-боа и в Лондон… но тук Финклер го спря.

— Не твърдя, че е приятно за слушане — каза той, но все пак не е точно Кристалната нощ[3], нали?

Един час по-късно, след като размисли, Треслъв му позвъни отново.

— Кристалната нощ не се е случила без предистория — каза той, макар че имаше много смътна представа каква е била предисторията на Кристалната нощ.

— Звънни ми, когато някой евреин бъде убит на Оксфорд Стрийт заради това, че е евреин — каза Финклер.

Бележки

[1] Село в Полша, където през Втората световна война е имало нацистки концентрационен лагер. — Б.пр.

[2] Пергаментен свитък с цялата религиозна литература — текстът на „Петокнижието“ и Талмуда, който е пазен като светиня за юдеите в синагогите. — Б.пр.

[3] Нощта на 9 срещу 10 ноември 1938, в която избухва стихиен погром над евреите в Германия и Австрия. Названието идва от разбитите стъкла на еврейските магазини. — Б.пр.