От издателя

Уважаеми читатели, отново имам удоволствието да ви представя поредната трета книга от цикъла „Звънтящите кедри на Русия“ — „Пространство на Любовта“.

И в нея, както и в предишните две книги, ни се дава възможността да се приближим, и докоснем до Истината, тази, която търсим. Всеки от нас се опитва да нареди пъзела, наречен Живот. Смятам, че след като сте прочели и третата книга, сте намерили и още едно парченце от него.

Получавам много писма от цялата страна и съм щастлива, че и в Шумен и Горна Оряховица, Видин и Сандански, Пловдив и Велико Търново и в други малки и по-големи села и градове хората търсят, вярват, и съм убедена, че ще намират отговори на многото въпроси, които непрекъснато си задават. Искам да ви предложа част от едно писмо, което пристигна от Пловдив, както и едно стихотворение.

Много и именно те, многото читатели, ще помогнат на добрите сили, задвижени от Анастасия, да дойде по-скоро дългоочакваният Рай на Земята. Как чакам това време! И зная, че ще дойде! Чувствам го със сърцето и с душата си!

Анастасия, ние сме с теб!

Русия. Тайгата. И синьото небе.

Поляните, недокосвани от човешките ръце.

И кедрите, със птиците накацали по тях,

И пълният с разнообразие животински свят.

 

И там, на мъничка поляна,

Растяла весела, щастлива и засмяна,

Една жена, Анастасия се зовяла

И цялата природа с любов над нея бдяла.

 

Ненадмината мечтателка била

И нищо, че живеела сама,

Всичко знаела за цивилизования свят

И можела да направи всеки здрав и млад.

 

Лечителка чудесна тя била,

Познавала всичко, що расте на таз земя.

Знаела лечебната им сила,

С която природата ги е дарила.

 

Има начин на засаждането, казва тя.

Спазиш ли го, ще изгониш болестта.

Семенцето девет минути в устата го задръж,

После трийесет секунди в дланите си го подръж.

 

Отвори ръце. Въздуха към него ти духни

И после във земята с ръце го посади.

След три дни го поливай с вода,

В която си измил босите крака.

 

С любов го гледай как расте,

Често милвай го като дете

И то ще ти даде онези вещества и витамини,

От които болестта ще си замине.

 

Анастасия, мила, нежна и добра,

Как искаме да променим нашата съдба,

Да повярваме в божествената си сила

И да превърнем в Рай Земята мила!

 

И това ще стане с Любовта,

С Добротата; Истината, Мъдростта,

Като изгоним навеки гордостта,

Страха, неверието, завистта.

 

Ти учиш ни на толкова неща,

Но тях не ще ги споделя.

Нека всеки книгите да прочете

И отговор на всичко да даде.

 

Защо е тук и как да живее,

Как семето на Истината да посее,

За да покълне и даде чудесен плод

И на нашия скъп български народ.

 

Анастасия, ние сме със теб, твори!

Със тебе ще творим и ний!

Ти вече факлата я разгоря,

Факлата на Любовта!

 

И нищо веч не ще я угаси!

Ще лумнат хиляди огньове и лъчи!

Злото и мрака по цялата земя,

Ще стопят със свойта топлина!

 

Ще ликува целият народ със песен

И животът ни ще бъде тъй чудесен!

А Бог ще гледа с обич своите деца,

Дръзнали да обновят света.

 

Ще греят по-ярко от всякога звездите,

Птици ще летят във висините,

Въздухът ще е кристално чист,

А човекът като Бог лъчист!

 

 

ЩЕ БЪДЕ!

С поздрав:

Виолета Столинова, град Пловдив