Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Разказ
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
няма

Издание:

Автор: Георги Коновски

Заглавие: Реалистични мистики

Издател: Читанка

Националност: българска

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/7938


— Сега да имаше една виагричка за настроението да повдигне…

Митето се хили, а Сашо се намесва веднага:

— Ха, наздраве! Какво се разправяте? За виаграта? А, четохме и ние що четохме за това чудо, пък то взе, че само дойде при нас. Пешо от третия етаж се върна от задграничен курс, донесе няколко кутийки и ги раздаде по комшийски. Е, ние още се справяме сами, ама нали знаете — шамар да е, аванта да е. Та решихме да го използваме, в домакинството всичко влиза в работата.

Илия кранистът спести тонове нафта с тия хапчета. Закачи, значи, товара, хвърли едно хапче в мотора и — хоп! — стрелата на крана рипне. Как я сваля ли? Проста работа — посочва на крана ръждясалата си „Шкода“ и стрелата сама пада.

А Кольо, дето живее на шестнадесетия етаж, като се върне в блока — мята една таблетка в асансьора и за миг е у дома си. Само дето идващите подире му чакат цял час да слезе кабинката.

Ванката от петия етаж като по-предвидлив решил да запази хапчетата за старини. И ги скрил в кревата. Та сетне се оплакваше, че и като войник не е спал на такъв корав камък.

Е, станаха и нежелателни неща. Бай Рашо, пенсионерът, решил сега да ги ползва, щото утре не се знаело кой ще го наследи. Пък и жена му… Абе, и на млади години не е била за дневна среща. Та решил тайно да ги вмъкне у дома си, а понеже кобрата му редовно претършувала джобовете му — скрил ги в един топъл хляб. Ама какви разправии, какви крясъци после… Все на него ли ще пробутват миналогодишен хляб, сега с брадва ли да го секат, за какво му е тоя бетон…

Пък съседът Петров реши политик да става. И набързо пъхнал хапчетата в политическата си програма. Излетя… Излетя човекът, та се не видя към коя точка от космоса пое. Така му се вдигна самочувствието, че полетя нагоре и се изгуби. Нищо. Знаем, пък и в указанието четохме — ще спадне, щом влезе в черна дупка. Каквото и да значи това.

Но от опита на Мишо от министерството пострадахме всички. Да вземе да скрие едно хапче във ведомостта със заплатите — та да се вдигнела малко неговата, щото ниска му се струваше. Да, ама то кръгло и се отърколило в папката, дето я носят на шефа за подпис. Нали виждаш новите цени и чуваш какво пак се готви? Е, баш в папката с цените попаднало. И никаква черна дупка няма да ни спаси…

Ама тъй е като не се използва едно нещо по предназначение. Аз и на Ванчо Педала това казвам…

Обаче, туй е друга история…

Край