Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Разказ
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
6 (× 1 глас)

Информация

Издание:

Автор: Георги Коновски

Заглавие: Реалистични мистики

Издател: Читанка

Националност: българска

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/7938

История

  1. — Добавяне

1.

Върховният водач извика Кри-ай-ой в полунощ. Което го накара да се позамисли — защо така късно, защо така спешно, защо така тайно? Но Кри-ай-ой беше прочут герой — вече четири пъти спасяваше планетата от вселенски нашествия, беше раняван три пъти, женен пет пъти, осъждан на смърт шест пъти и не трепваше току-така…

Влезе в гигантската зала под купола и бързо се огледа. Бяха сами. Върховният водач стоеше до кристалния огромен прозорец и гледаше нейде към далечните върхове на Хималаите…

Канонът изискваше и Кри-ай-ой леко се поклони. Върховният водач бавно го погледна и кимна — нечувана благосклонност от толкова висш ръководител…

— Помня те — каза той бавно — Връчих ти Звездния орден при последния ти подвиг и изпратих мой пратеник да проведе церемонията при петата ти женитба…

Кри-ай-ой остана поразен. Самият водач да помни… О!

Искаше много неща да каже, обаче канонът изискваше да мълчи и слуша. Което беше височайше благоволение — тези под първи ранг нямаха право и да гледат водача…

— Тая заран се завърна нашата експедиция във времето — каза Върховният водач — Успешно разузнаване в Ерата на съзиданието — двамина успяха да донесат информация за Сътворението. Вярно, и те умряха, но ще са заедно в славата със своите 998 невърнали се другари…

Кри-ай-ой преклони глава пред подвига на колегите си. Ех, как искаше и той да бъде включен в експедицията… Сега неговото име щеше да е върху поредния паметник, редом с техните. Но… Но водачите по-добре знаеха кой какво трябва да върши, да се храни, да мисли…

— Оказва се, че много, много отдавна, на нашата планета се появили мислещи същества от Центъра на Вселената. Водела ги тамошната царица Намму. Която решила да отседне тук и с помощта на биотехнологии и суперхиперултрасъздател отделила от себе си син Ан и дъщеря Ки. Той — на върха на планината, където е мястото на всеки мъж, тя в подножието, където трябва да е всяка жена…

Кри-ай-ой слушаше внимателно, макар тая легенда да беше изучавал още в 22 клас на Космическото начално училище…

— Когато се убедила във верността им, тя ги разделила генно и направила мъж и жена. Така Ки родила осем сина — осем могъщи стихии, господари на света. А после се напънала и родила 42 млади помощника на боговете, които поели управлението на народите, сътворени от суперхиперултрасъздателя…

Кри-ай-ой гледаше усилено в мраморния под и очакваше задачата…

— Така се появили различните народи и раси. Сред които ние — белите. Както и останалите — цветните…

Кри-ай-ой потрепера като се сети за враговете на цивилизацията и разума, опитващи се да смажат Новия ред…

— Кри-ай-ой! — загърмя гласът на Великия водач и героят потрепера — Ти трябва да проникнеш с новия модел на машината на времето в Ерата на съзиданието. И там да добавиш още един — девети бог, господар на всички стихии, бъдещ баща на нашата раса, в родилната стая на Ки… Този бог ще се изправи срещу останалите, срещу самата Намму. И, след като ги победи — на планетата ще се възцарим ние… Единствените, истинските, бъдещите…

Кри-ай-ой се преклони пред гениалните планове на мъдрия Водач…

— Генномодифицираното бебе ще получиш в Палата на бъдещето…

Кри-ай-ой пак сведе глава…

— Разбираш задачата, нали?

Героят мълчаливо се преви одве, обърна се и излезе. Останалите неща щеше да му обясни Главният секретар на Палата…

2.

Шахраман ал Безухани се изправи и невярващ в късмета си, впери поглед в очите на Стареца от планината… Такава почтена задача, такава чест, такава слава…

— Да, о величайши — каза батурът — Разбрах всичко. Отлитам в дъното на времето, добавям нашето бебе и се завръщам във Великата епоха на Божествената слава…

3.

Кянг Типунг подскочи, изпълни ритуалния танц така, че ръцете му се завъртяха като черни перки на блестяща мелница…

— О, как се радвам, Вожде! — изкрещя той и разтърси гирляндите от миди, задължителен аксесоар за всеки воин — Как се радвам… Ще добавя още едно бебе, не се съмнявай…

4.

Ян-Цзи-Тонг тропна с крак, пристъпи тежко наляво и надясно, размаха катаната си:

— Господарю, разчитай на мен…

5.

Иван Петров се почеса по униформената рунтава гръд, после стана бавно, вдигайки кърчага с руйно вино:

— Ще стане, Ваше премиерство! Ще станат девет бебетата…

6.

И тръгнаха петдесетте юначаги — бели, черни, жълти, мургави, сивкави… С машината на времето, към Ерата на съзиданието… С една задача — с различна цел…

7.

Богинята Намму разделила генно сина и дъщерята си и ги направила мъж и жена. Така момичето Ки родила. И се появили петдесет сина — петдесет стихии: бели, черни, жълти, мургави, сиви…

Всеки от които повел своя народ срещу останалите — както повелява Новия ред…

Край