Чудомир
II. Хитрото лисиче

Навръх Стара планина, в една дупка в камънаците, живеела една лисица със своето малко лисиче. Хубаво си живеели двамката. Всяка нощ старата лисица слизала долу, в селото, и донасяла на малкото по една крехка кокошчица. Растяло малкото лисиче за радост на майка си и денем си сладко спяло на топло в дупката, а нощем подскачало по поляните и чакало да се завърне майка му.

Като пораснало, един ден старата лисица решила да го изпита дали е станало хитро вече. Излязла из дупката, качила се на един камък, изправила се на задните си крака, а предните проточила напред, уж че се грее.

— Какво правиш, мамо? — попитало я малкото.

— Виждаш ли, рекла, хее… там насреща, в Средна гора, де гори огън?

— Виждам — рекло лисичето.

— Грея се, рекла, на този огън.

Малкото се подсмихнало под мустак и нищо не продумало… След малко и то се изправило като майка си и почнало и то уж да се грее.

Стояли тъй изправени и двете, стояли и се греяли. По едно време малкото лисиче подскокнало встрани и почнало да си лиже крачето.

— Какво ти стана, маминото? — запитала го загрижено старата.

— Нищо, нищо, мамо — отвърнало малкото лисиче. — Една искра отхвръкна от оня огън и ме опари, та затова подскочих.