Чудомир
Послание към туристите

(По случай сезона на розите)

Включено в книгата
Година
???? (Пълни авторски права)
Форма
Разказ
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма
Сканиране, корекция и форматиране
analda (2018)

Издание:

Автор: Чудомир

Заглавие: Съчинения в три тома

Издание: четвърто

Издател: „Български писател“

Град на издателя: София

Година на издаване: 1981

Тип: сборник

Националност: българска

Печатница: СПК „Д. Благоев“ София

Излязла от печат: 15.VI.1981 г.

Редактор: Татяна Пекунова

Художествен редактор: Елена Маринчева

Технически редактор: Любен Петров

Художник на илюстрациите: Чудомир

Коректор: Ани Иванова; Лили Пеева

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/7643


Възлюбленни голокраки, пешеходни и, превозни, луксозни и прочие любители на природни красоти от лека, средна и тежка категория.

Божественото онова майско цвете, наречено роза, гюл или трендафил, според случая, почна да кити красивите долини на Стрема и Тунджа, да лее благоухание в душите ни и да ни кани на велико празненство. Зарежете грижи всекидневни, значи, напълнете раници, торби, куфари, дамаджани, манерки и всевъзможни термоси и тръгвайте незабавно на път. Преди да сторите това обаче позволете на грешните ми уста, които по голяма милост на Миросъзданието пръв път са извряскали из долината на розите, да ви кажат няколко напътствени слова.

Милостиви поклонници на природата от средна и тежка категория.

Ако искате да се насладите без остатък на величествените гледки на цъфнали розови градини, по възможност избягвайте да се движите по държавните шосета, защото пречистата и свенлива роза не обича като махленка да стърчи край многолюдните пътища, а цъфти и благоухае край криволичните пътечки, обрасли в глогина в подножието на планините. Преселница от далечната и приказна родина на Махатма Ганди, като него тя е намалила до възможния минимум нуждите на тленното си битие и не обича тлъстия чернозем на полето, а пие само постните и ароматни сокове на крайпланинския пясъчник.

Оставете прочее луксозните си превозни средства в гаражите и ако собственото ви същество не е в състояние, нека някое мъдро мъглижко магаре ви понесе край малките и хубави селища, наклякали на припек край Средногорието и Балкана, ако искате да видите чудо и приказ. Ако сте по професия журналист, тогава вий не ще дръзнете да пишете като ония, които префучават само с многоцилиндрови коли за 25 минути от Казанлък до Карлово, че в „Розовата долина няма рози“, ще възкликнете в дует със стоящото под вас четвероного от възторг и изненади.

Попаднали сред цъфналите градини, ако сте група, клас или многолюдно семейство, не ги нападайте като скакалци в надпревара кой по-голям букет да си набере, защото ще нанесете по този начин удар върху родното розопроизводство въобще и в частности — фалимент на стопаните.

Ако пътят ви е от Казанлък за Карлово, пренощувайте в първия дребномюзевирски център, хапнете си от прочутите му кебапчета, бюреци и пачи и не губете времето си в запознанства. Отличителните ви белези в лична карта, предявена на хотелиера, по неведоми пътища стигат до последния жител на града с бързината на звукова вълна. Легнете си по-добре рано и не се отдавайте на американските си алкохолни слабости, за да се събудите, преди да съмне. Защото о, сънливи почитатели на красотата, благоуханното цвете е ранобудно като славей. То се разпуква преди зора да зазори, и щом слънцето я стрелне с огнен поглед, тя или клюмва прималняла, или е вече обрана от стопаните. И ако вий, въпреки съветите ми, станете късно, тръгнете по шосето за Калофер и срещнете каруци, коне и хора, натоварени с пълни чували, знайте, че това не е ни вълна, ни дреб, ни слама, а обрани рози на път за фабриката.

Стигнали в Алтън-Калофер, не бързайте да идете в бръснарницата, защото може да попаднете на оня знаменит берберин, който, след като ви обръсне, вместо общоприетото „наздраве“ или „честито“ си служи с разни ръкопитателни движения без разлика на възраст и семейно положение.

Ако влезете случайно в разговор с калоферец и ви каже: ж’ия, ж’ям — ж’оа, не се смущавайте, и не мислете, че ви говори на някое французко колониално арго, а знайте, че човекът по съкратен метод иска да ви каже: ще ида, ще ям и пак ще дойда.

Кога се спущате по Стражата, пратете поне въздушна целувка на Юмрукчал. Той няма да ви се сърди, че не го спохождате, мислейки, че правите това само защото хижата му е опожарена.

Не отивайте в Карлово най-напред при паметника на Левски, защото, ако ме не послушате, ще получите нервен припадък пред зиналото чудовище. В такъв случай или трябва да се потопите веднага до гуша в Сучурума, или да си купите един от прочутите карловски „павури“ за ракия, да го напълните и да вземате редовно на час по три качамачени лъжици. Ако пък сте поканени на гости у Велизар Бабаров — работата е друга. Домашната му „аптека“ изобилствува със специалитети против всички заболявания.

Не берете от крайпътните храсти букети за подарък на любимата, защото това не са рози, а шипки, на които по нас думат „кучешки гюл“.

През цялото пътуване мийте лицето, ръцете и краката си с розова вода и мажете филиите от хляба си с розово масло за премахване кризата и за насърчение на родната индустрия. Амин!

Край