Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
???? (Пълни авторски права)
Форма
Разказ
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 1 глас)

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
analda (2018)

Издание:

Автор: Чудомир

Заглавие: Съчинения в три тома

Издание: четвърто

Издател: „Български писател“

Град на издателя: София

Година на издаване: 1981

Тип: сборник

Националност: българска

Печатница: СПК „Д. Благоев“ София

Излязла от печат: 15.VI.1981 г.

Редактор: Татяна Пекунова

Художествен редактор: Елена Маринчева

Технически редактор: Любен Петров

Художник на илюстрациите: Чудомир

Коректор: Ани Иванова; Лили Пеева

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/7643

История

  1. — Добавяне

На стотина крачки от заставата при езерото имаше малка горичка от десетина грамадни брястови дървета. На едно от тях през деня оставях пост. Набихме железни скоби по стеблото на най-зашумения бряст и на върха му стоеше постоянно войник наблюдател. Една сутрин преди разсъмване отидох при тоя пост, за да дам нареждане към коя посока най-вече да наблюдават през деня. Постът се състоеше от трима войници и едно младо, черно подофицерче, наскоро дошло във взвода ми от други полк! Момчетата се стягаха най-спокойно, а подофицерчето ги нареждаше на смени. В този момент, както стоехме на колене в малкото окопче зад бряста, изневиделица току изскочи един английски патрул. Види се, ни бяха открили от по-рано и знаеха, че сме тук, защото съвсем не се изненадаха, като ни видяха, а просто клекнаха на колене на 20–30 крачки от нас и един от тях, едър и червен подофицер, замята с пръст към нас и ни покани да се предадем. Настъпи неописуем миг. Аз хванах парабела на кръста си, но чувствувах, че просто не мога да го извадя и да действувам. Войниците пред мен също стоят като заковани. В този момент се чува изстрел, куршумът изсвистява край самото ми ухо и английският подофицер се просва на гърба си. Изваждам и аз пистолета си и зачатквам бързо и нервно. Някой от войниците запрати бомба, която изтрещя, и англичаните, без да могат да гръмнат ни веднъж, хукнаха да бягат.

Недочакало още да се изгубят англичаните от очите ни, черното подофицерче изскочи из окопа, затича се към убития подофицер и какво мислите? — Започна да му събува новите жълти обуща, представете си… изу тях, съблече му куртката, откопча му поясока с паласките, пребърка му джобовете на панталона и като му взе пушката, дойде спокойно при нас.

Гледам го в черните като трънки сливи очи и му думам:

— Браво бе, Недялко, как така можа тъй бързо бе? Как така ни спаси?

А то:

— Как така. Така. Зад гърба ти. Никой ме не видя, като дигнах пушката. Мамката негова ингилишка, с пръст ще ни вика, а? Че ний да не сме кучета.

Английският подофицер беше улучен точно в сляпото око. В джеба на куртката намерихме портрет с жена му и двете му деца. Жена му стоеше от лявата му страна, по-големичкото дете беше отзад, сложило ръка на рамото му, а другото, мъничкото, седеше в полите му и в ръцете си държеше кукла. Всички ме гледаха в очите и се смееха.

Дорде се съмне, другите войници му взеха останалите дрехи и той остана там съвсем гол. Цяла седмица безстопанствени кучета ръфаха тялото му, ръмжаха и се джафкаха.

Край