Включено в книгата
Година
???? (Пълни авторски права)
Форма
Разказ
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма
Сканиране, корекция и форматиране
analda (2018)

Издание:

Автор: Чудомир

Заглавие: Съчинения в три тома

Издание: четвърто

Издател: „Български писател“

Град на издателя: София

Година на издаване: 1981

Тип: сборник

Националност: българска

Печатница: СПК „Д. Благоев“ София

Излязла от печат: 15.VI.1981 г.

Редактор: Татяна Пекунова

Художествен редактор: Елена Маринчева

Технически редактор: Любен Петров

Художник на илюстрациите: Чудомир

Коректор: Ани Иванова; Лили Пеева

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/7643


Спира ме кметският наместник Кондакът и ми дума сериозно:

— Набор, кай, заедно сме служба служили с тебе, другарували сме и се знаем от пелени. И ти си старши подофицер, и аз съм такъв. И ти си в безработност, и аз кажи-речи, също, само че аз получавам месечина, а ти не. Като така, искам да ти докладвам какво мисля. Ела, кай, да се почерпим и да ме изслушаш, та ако щеш, възприеми го, ако не, мини го към дело.

Както си стоя, кай, в канцеларията през деня, като няма жива душа из село, изпадам в размишления по народните въпроси. От две недели мисля, мисля и си начертах един план. Както знаеш, кай, от ден на ден селото ни запада и икономическото състояние на населението осиромашава. Като така, прехвърлях си през ума какво може да му се помогне и се убедих, че няма друго спасение, освен да обявим селото за курорт. Ти четеш журналистиката, гледаш какво правят другите и виждаш, че само ний в туй отношение сме се оставили в безпоследствие, и като така, решил съм, докато съм кмет, да прокарам следните реформации: първо — чиновете във всички стаи да ги качим на тавана, ще постелем с букова шума стаите и ще обявим училището през лятото за хотел. Като почистим зимника отдолу, ще го обърнем на туристически дом, а гюлниците оттатък реката ще служат за обор на добитъка. Джанков вир съм решил да го почистя от джибри и умрели котки и като така, ще интернирам поповите патки надолу по реката, да го не мътят, и ще го обявим за лятна баня.

— Лековита и радиоактивна, добавям аз, защото на дядо Ради Котето жена му, кога пере горе на брега, си излива помията в него.

— Ти после ще приказваш, кай, не ме прекъсвай сега… И като така, значи, вода за пиене няма в село, ама ще назнача наряд по две коли на ден да носят с гюловите казани за продоволствие на гостите… Цанко, Попето и Ибрямът засега са скарани, ама ще им сключа примирие и като така, ще ги накарам всяка вечер да свирят пред училището за увеселение. Един кима̀н, значи, една гайда и една гъдулка им стигат. Марин бозаджията, като ходи през ден с магарето на баните, ще им донася хляб, защото нашият е чер, напукан и няма вид. И за бръсненето им мислех, защото ще дойдат хора ентелегенти и сякой няма да приеме да му бърка Цанко в устата с палеца си, за да му опъва кожата на бузите, кога го бръсне. Като така, ще наредим от баните да ни дохожда всяка събота по един бръснар. За разходки места имаме. Ако искат, до Зъмските камъни да идат и да гледат гора, ако искат, до Магарешник да се разходят и да си наберат трънки, ако пък щат, може и козя брада да си накъсат из Цигански дол. Навсякъде въздух и природност. За по-далечни места ще имат на разположение тебе, дядо Лулча и още пет-шест магарета.

Та думата ми е, кай, като ти изложих гореописаните работи по въпроса, да измайсториш една дописка във вестника за реклама и разпространение навред, та да дойдат повече гости. И като така, ще може комперацията да си изпродаде качето с развалената риба, хаджи Дончо виното, дето си полива печените пиперки с него, и населението ще разбере нещо от яйца, от масло, от мътеница и разни други продукти. Ти знаеш, кай, как да го наредиш, няма какво да ти разправям. Само побързай, докато не са си отишли светулките, та да осветяват вечерно време местоположението.

— Всичко хубаво си намислил, кмете, думам, ама все ми се чини, че тая работа без гроб няма да я бъде.

— Как без гроб? Какъв гроб?

— Тъй на̀! Гроб като гроб, с паметника му, с работите му. То не е само за едно лято, а всяка година, думам, трябва да има за какво да идват хората. Вир, вир, казваш, ама като се размъти, и ще си отидат. Попето и Ибрямът ще се скарат и музиката ти ще пресипне, а гробът е друго нещо. Трайно е, постоянно е, за уважение се прави, за поклонение и за класосъзнание народно, с една дума.

— Ами какъв гроб бе, джанъм?

— Какъв. На Хаджи Димитра, да речем.

— Че той нали си има гроб на Бузлуджа?

— Има си, не че си няма човекът. И на Бузлуджа си, има, и на Кадрафил му направиха аджарци, а този ще бъде, значи, трети. Лошо ли ще му е да си има три гроба? Ще го направим или на Просойката, или в Бабин Делин трап, или при Големия камък в лозята. Ще му излее майстор Танко един паметник от чименто, Джанко ще му напише буквите, ще дигнем една галимация из вестниците, че тъй и тъй е станало произшествието, и като му дръпнем едно освещаване по Петровден, гледай ти свят.

— Ами нещо за фашликация не мерише ли това и като така, значи, глоба няма ли да има?

— Не бой се. Аз ще я наглася. То историята е бамбашка нещо.

Кой ти знае тебе какво е било преди седемдесет години. Чунким дядо Цеко Комитата не се надява още, че Христо Ботйов ще се върне някой ден от Диарбекир. Ами цар Иван Шишман на колко места гробове има, примерно казано? А?

Историята, да ти кажа, кмете, е като вътрешните болести. Скрито нещо. Тъмнина, мракобесие и нищо се не разбира. Толкоз.

Край