Включено в книгата
Година
???? (Пълни авторски права)
Форма
Разказ
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма
Сканиране, корекция и форматиране
analda (2018)

Издание:

Автор: Чудомир

Заглавие: Съчинения в три тома

Издание: четвърто

Издател: „Български писател“

Град на издателя: София

Година на издаване: 1981

Тип: сборник

Националност: българска

Печатница: СПК „Д. Благоев“ София

Излязла от печат: 15.VI.1981 г.

Редактор: Татяна Пекунова

Художествен редактор: Елена Маринчева

Технически редактор: Любен Петров

Художник на илюстрациите: Чудомир

Коректор: Ани Иванова; Лили Пеева

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/7643


Кукурига си човекът от малък, като петле си кукурига от дете, че и досега. Почерпи го една ракийка и му речи само:

— Ха, Петленце! Кажи си урока!

Опъне шия, стрелнат се две сини жили нагоре по двете страни на гушата и:

— Кукуригооуу!

Затова му думат Петко Петлето.

Една сутрин рано, по здрачкаво още, се промъкнал, без да го усетим, приклекнал на кухненското прозорче, подал си четинестата глава, почуква с пръст и вика:

— Николчо! Комшу! Тука ли сте?

— Тука сме, тука — обаждам се отвътре.

— Няма ли чужди хора у вас? Самички ли сте?

— Сами, сами — казвам. — Какво има?

— Я отвори пенджерата — вика. — Искам да ти пришепна нещичко, такованканаке.

Отворих прозореца и му поднесох ухото си на разположение.

Той пристъпи, тъй както беше клекнал, навря си главата още по-навътре и почна тайнствено:

— Месценце бе, комшу, месценце от младо теленце сукалче. Тропни го в тенджерата само два пъти да клокне и готово! Сиромашия, знаеш, фукарлък! Не мога патент да си извадя, ни наем на дюкяна да плащам, та си коля вкъщи тайничко, нощно време, и си го разнасям по килце, по две на роднини, приятели, комшии. Абонати, значи, един вид си имам. Ако искаш и ти, таковозинкана… В халите 32 лева го дават, а аз само по 22 лв. на крак им го нося, дето се вика. Като мляко е. Топи се в устата като бонбон. Вземи си едно килце за опит само. Мъничко лучец, мъничко магданозец и като му туриш запръжката — два пъти да рече клок-клок, и толкоз! Да ти го оставя ли? За парите и дума да не става. Ако щеш сега, ако щеш утре, ако пък нямаш, мога и да почакам. Не се притеснявай. Не бързам. Когато имаш, тогава, такованкана…

Измъкна месото из някаква торба, увито във вестник, платих му и той изчезна като сянка.

След два дни изскимтя на прозореца:

— Яренце, Николчо, балканско яренце. Само млечице е сукало. Мъничко е, ама е крехко, крехко — веднъж да клокне само на машината, снемай и яж! Вземи го и го мушни в тенджерата веднага, че гаче ли ме забеляза един агент от общината, като идех. Преследват ме, знаеш, такованкана, Николчо, гонят ме, чичовото, и агенти, и касапи, и стражари ме гонят.

Поех месото пак и той пак изчезна.

Не се мина много, и една заран отново застана пред прозореца:

— Сърненце, комшу, дивеч, такованкана… Един турчин го убил в Търниченския балкан, ама нали е забранено — чуди се какво да го прави човекът. Ако щеш бутче, ако щеш предница. Младо е, чудо е! Топни го в оцетец да постои, после да го задуши фамилията ви, вземи си тогава от Попето от черното му винце и… ох, бабааач! Нека ти е зле. А? Какво ще кажеш? Предница ли, бутче ли?

— Предница, казвам, предница. Довечера ще имам гости, та добре се случи.

Взе си парите Петлето и пак се изниза неусетно.

Него ден помня, че ни се изгуби котката. Открадна ли я някой, убиха ли я съседи, пристана ли на някой котарак, ама виках я, виках я да й дам кокал да гризне — не се обади и не се яви повече.

Някога пък Петлето със седмици не се явява. Отказал се е, мисля си, от контрабандата и е захванал по-почтена работа.

А той току се изпапули пак на прозореца:

— Зайченце, Колчо, гюдженче ми падна случайно на сметка, та рекох да се поотбия и попитам. Целичко ли го искаш, или половинката?…

По едно време престана да идва съвсем. Случайно ме срещна на улицата.

— Гонят ме, комшу, вика загрижен, преследват ме и много ми се заканват касапите. Назначили човек все по стъпките ми да върви и да гледа какво нося, та не смея да ходя по къщите. Ама аз пак му намерих цаката. Гювечи им правя, такованкана, на моите клиенти. От мене месото, значи, зарзават, пипер, сол и туйцък-онуйцък, а от тях само съдчето. Разнеса ги по тая фурна, по оная и те си ги прибират оттам самички. По 25 лева на гювеч им вземам. Евтиния. Сиромашка работа! Ако искаш, вика, такованкана, и ти, прати ми само съдчето да ти приготвя аз касапско ядене, че да ми търтиш една владишка благословия, като го опиташ. Евтино и практично, знаеш. И питат ли ме агентите: какви са тия гювечи от тебе? — За мене си ги правя, казвам. Храня се, казвам, гледам се! Какво се интересувате?

Отивам си вкъщи, разправям на жената, а тя плесва ръце и подскача от радост.

— Разбира се, вика, разбира се, ще му пратим гювеча, че това е великолепно като идея, вика.

— Като идея, да, казвам, ама приложено на практика как ти се вижда?

— Ами много хубаво, вика, много хубаво. Прати му го веднага. Нека ни сготви. Те, вика, касапите умеят да готвят чудесно. Разнообразие, вика, икономия на дърва, чистота и време. Ще имам да ти наплета петите, да прескоча у Фанкини да си препиша новата торта и да ми погледа на кафе, вика.

Изпратих съдчето на Петлето, че като почна да прави ония ми ти гювечи — мине се не мине — гювеч, мине се не мине — гювеч. Умириса се къщата от меса, напълни се дворът с кокали и кучето ни затлъстя, по цял ден лежи и пухти и не ще да рече вече баф.

Близо година ни прехранва икономически Петко Петлето и добре се чувствувахме вкъщи всички, но най-после го хванаха, че продава без патент, конфискуваха му и пастърмите, и суджуците, и инструментите. Акт му съставили и голяма глоба го глобили човека, казваха, та се отчаял много и напразно го карали стражарите да кукурига.

Защото се доказало, че през времето, когато ни прехранваше, успял да заколи и поднесе на своите близки, роднини и комшии 9 стари мъжки магарета, 5 женски, 13 кучета и 44 котки, котараци и котенца, между които и нашата Маца, представете си!

Край