Включено в книгата
Година
???? (Пълни авторски права)
Форма
Разказ
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма
Сканиране, корекция и форматиране
analda (2018)

Издание:

Автор: Чудомир

Заглавие: Съчинения в три тома

Издание: четвърто

Издател: „Български писател“

Град на издателя: София

Година на издаване: 1981

Тип: сборник

Националност: българска

Печатница: СПК „Д. Благоев“ София

Излязла от печат: 15.VI.1981 г.

Редактор: Татяна Пекунова

Художествен редактор: Елена Маринчева

Технически редактор: Любен Петров

Художник на илюстрациите: Чудомир

Коректор: Ани Иванова; Лили Пеева

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/7643


Отвори си кръчма Янко Басмянков. И то не, да речеш, каква да е, а модерна кръчма, хе, с мебелите му, с хладилниците му, с най-изрядни питиета, мезета и така нататък. Тъкмо по това време полската столица се бореше юнашки и не се даваше на немците, та по този случай взе, че я кръсти „Варшава“. Аперитивница „Варшава“, значи. А за да има и пискюл отгоре, купи си и радиоапарат. Извади си позволително, значи, плати си встъпителната вноска от 373 лв. плюс 200 за първото тримесечие, пусна го да свири, застана на тезгяха и зачака клиенти.

Хубаво, ама нашите дангалаци, свикнали на евтиния и прости кръчми, се мярнаха само в първите дни, пиха по ракийца, по две и като видяха, че им излиза солено, не повториха.

Чака Янко неделя, чака две, чака три, черпи се за кураж, гълта мезета без хляб, понеже почнаха да се развалят, докато един ден Варшава падна, значи, и Янко фалира.

Пренесе стоката и мебелите вкъщи, струпа ги в зимника, а радиото постави до леглото си да му пее жални песни и да го утешава.

Не щеш ли, един ден, тъкмо го беше пуснал, изтърси се служещ от пощата и почна акт да му съставя.

— Не може, вика, абсолютно е забранено да се свири на вересия. Трябва, вика, таксата си да платите, че тогава.

— Как тъй такса? — пита Янко. — А онези пари, дето ви ги броих преди месец, за лукова глава ли бяха? И разписките пазя, вика, ето ги!

— Те са невалидни абсолютно — вика служещият. — Нищо не струват вече. То беше така за обществено ползуване от апарата, вика, а сега вий си го използувате индивидуално. Ако искате да му се наслаждавате така, вика, ще трябва да си извадите ново позволително за домашно ползуване. Инак ще го запечатаме, вика.

— Ами ако реша да го продам и човекът иска да му чуе гласа?

— Ще подадете заявление да дойдем да го отпечатаме, вика. Ще платите и малко такса пак.

— Е добре, но ако го не хареса той и не стане пазарлъкът?

— Пак ще го запечатаме.

— И после, ако се яви нов купувач?

— Пак заявление, вика, пак ще си платите и пак ще дойдем да го отпечатаме. Пък не знам и дали въобще имате право да го продавате, вика. Дали имате изобщо позволително за продаване на радиоапарати.

Чуди се Янко, кръсти се, па взе ново позволително за домашно ползуване, плати още 172 лв. плюс 203 лева за тримесечие и затърси още по-жални песни по станциите.

Мина се не мина още един месец, продаде той хладилника, част от напитките, сключи заем и тъкмо беше започнало да се привършва кафето, взе, че си отвори кафене.

И като го отвори, примъдри на тезгяха и радиоапарата, разбира се.

Постави го на най-видното място, значи, завъртя му там бурмата, развряка се оная ми ти кутийка, та събра чаршията, и, хоп, служещият от пощата довтаса пак.

— Не може, вика, абсолютно не може да се пуща този апарат на обществено ползуване, защото има разрешение само за домашно, вика. Ново позволително трябва и нова такса за тримесечие. Иначе, вика, ще го запечатам.

Янко Басмянков този път не можа да се прекръсти. Само пребледня малко, прежълтя и нищо не рече. Грабна апарата, пухна го с юмрук отзад, той се отвори, дръпна първата лампа — пух на земята, грабна втората, и нея пух на земята, после третата, четвъртата, петата, кондензатора, говорителя, щепселите — изпухка ги всичките, очисти го, значи, като заклано пиле от цялата му вътрешност, махна после платното, сложи на мястото му телена мрежа и си го направи кафез. Клетка за птичета, значи. Изпроси след това от вуйчо си едно канарче, сложи го в новата клетка, окачи я на стената и сега той си шета, прави си кафето, поднася бели сладка и локуми, а жълтото птиченце си пее, чурулика си на общо и домашно основание и нито го запечатват, нито позволително му искат, нито такса за тримесечие плаща.

Край