Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Послеслов
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
ventcis (2018)

Издание:

Автор: Дорис Лесинг

Заглавие: Златната тетрадка

Преводач: Весела Кацарова

Година на превод: 2008

Език, от който е преведено: Английски

Издание: Първо

Издател: „Летера“

Град на издателя: Пловдив

Година на издаване: 2008

Тип: Роман

Националност: Английска

Печатница: „Абагар“ АД

Редактор: Ирина Васева; Елена Алекова

Художник: Димитър Келбечев

Коректор: Жанет Желязкова

ISBN: 978-954-516-767-6

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/4401

История

  1. — Добавяне

„Дорис Лесинг има удивителната способност да улавя пулса на съвремието.“

Дий Селингтън

„Несъмнено «Златната тетрадка» е първата най-ярка творба, написана от жена, след Вирджиния Улф.“

Малкълм Брадбъри

„Усещането да откриеш самата себе си в страниците на «Златната тетрадка» е неповторимо преживяване.“

Гейл Грийн

„“Златната тетрадка" ме накара да разбера в какъв свят живеем, какво представляваме самите ние и какво е за нас любовта."

Джийн Маккрингъл

„След «Вторият пол» на Симон дьо Бовоар «Златната тетрадка» е първата завладяваща книга за живота на съвременната жена.“

Маргарет Драбъл

„Дорис Лесинг промени живота и светогледа ми. Тя ме направи писател. Почти няма жена творец в съвременния свят, която да не е изпитала благотворното й въздействие.“

Лиза Алтер

„“Златната тетрадка" промени живота на хиляди жени по света."

Кейт Милет

„“Златната тетрадка" е завършен портрет на съвременната жена."

Сюзан Ларднер

Такива са възгласите на критиците при излизането на „Златната тетрадка“ от Дорис Лесинг през 1962 г. Романът се посреща като нещо ново, ярко, забележително. Със силния си новаторски заряд той слага начало през 60-те години на XX век, т.нар. „благоденстващите“, на нов период в британската култура, определян като „културна революция“, революция в съзнанието и нагласата на творците. Книгата е напълно различна по дух от романа на „сърдитите млади хора“, чийто глас най-гръмко се откроява в английската литература през 50-те години. Известно е, че романът на „сърдитите“, въплътил в себе си бунта към обществените порядки и модернистичните нагласи, често се характеризира с представката „анти“ — той е анти статуквото, но също е антиноваторски и традиционен, антикосмополитен и провинциален, антиинтелектуален и отдаден на прозаичното в живота. В своята творба Дорис Лесинг разчупва тесните рамки на „провинциалния“ роман през 50-те години и го отваря към експеримента и тематичното разнообразие, нарушава островитянските привички на Великобритания и внася простор, като се обръща към глобалните проблеми на съвременния свят.

Космополитизмът на Лесинг се предопределя от житейската й съдба. Дорис Мей Тейлър е родена на 22 октомври 1919 г. в Персия (Иран) в семейство на британски заселници. Баща й, банков служител, инвалид от Първата световна война с ампутиран крак, намира препитание и дом за семейството си далеч от родния Лондон. Когато Дорис е шестгодишна, фамилията се премества в английската колония Южна Родезия (Зимбабве). Споменът за живота във фермата сред необятната савана се врязва завинаги в съзнанието й. Тя напуска училище на 14-годишна възраст поради дълбока неудовлетвореност от традиционното обучение, което потиска индивидуалността на ученика и възпитава преди всичко в конформизъм. Следва период на интензивно четене и самообразование, както и опити за писане на разкази. По-късно клубовете и дружествата в Солсбъри (Хараре), организирани от левичарите в града, са единствените „университети“, които Дорис и героините й посещават. Сключва ранен брак, който се оказва несполучлив, и угнетена от монотонния, прозаичен живот, напуска съпруга си, както и двете си деца. По-късно споделя в интервюта: „Ако не бях постъпила така, със сигурност щях да полудея.“ Не след дълго се омъжва за Готфрид Антон Лесинг, немски емигрант, чието фамилно име запазва, но и този брак бързо приключва с развод. През 1949 г. заминава за Лондон заедно със сина си от втория брак, както и с ръкописа на първия си роман и се установява там, където живее и до днес. „Тревата пее“ излиза веднага след пристигането й в Англия и предизвиква силен интерес сред критиците, които определят Лесинг като многообещаващ автор. Тя оправдава надеждите и се превръща в един от най-продуктивните и многолики съвременни британски писатели. Както отбелязват критиците, в продължение на повече от половин век творчеството на Дорис Лесинг е хроника на нашата епоха.

Авторката изминава стръмен път в развитието си на художник. В началото на литературната й кариера я определят преди всичко като критически реалист поради силната й ангажираност със социалните проблеми и използването на традиционни техники. Романът „Златната тетрадка“ (1962) бележи резкия й скок към новаторството. Поредния си блестящ успех на художник Лесинг постига в романа „Инструктаж за спускане в ада“ (1971), най-поетичната творба на писателката. След нея отново се връща към реализма в „Лятото преди мрака“ (1973), първата издадена в България книга на писателката в превод на Рада Шарланджиева. След този роман Лесинг за пореден път сменя посоката и за дълъг период от време се посвещава на научната фантастика. Авторката излиза от тази фаза в литературната си кариера с поредица творби отново в духа на реалистичната традиция: „Дневниците на Джейн Сомърс“ (1984), „Добрата терористка“ (1985), „Петото дете“ (1988) и др. Романът „Най-красивата мечта“ (2001), който също притежава новаторски заряд, е панорамна творба, с която писателката навлиза в XXI век. Най-новият й роман, „Цепнатините“, излязъл в началото на 2007 г., е поредното предизвикателство към читателите и критиците.

Удивително е, че Лесинг с еднаква лекота създава реалистични романи, новаторски творби, алегории, притчи, автобиографични книги, публицистика, стихове, пиеси и не на последно място научна фантастика. И все пак „Златната тетрадка“ остава всепризнатият й шедьовър, допринесъл най-много за присъждането й на Нобелова награда за литература за 2007 г. Романът се извисява като монумент в англо-американската новаторска женска проза, защото в него Лесинг поставя на преоценка и същевременно надхвърля утвърдените методи както на реализма, така и на модернизма. Най-характерната особеност на „Златната тетрадка“ е подчертаната фрагментарност на тематично и структурно ниво. За да запази своя разсъдък в изпълнения с трусове съвременен свят, героинята Анна Улф, писателка и общественичка, пише за различни страни от живота си в четири разноцветни тетрадки. В черната описва преживяванията си в Африка по време на Втората световна война. В червената представя разочарованията си от комунистическото движение след разкритията за зверствата на Сталин. В жълтата пише роман, който отразява интимния й живот, а синята е неин дневник. Накрая тя обединява разпокъсаната си същност в златната тетрадка. Общата картина се откроява едва когато отделните елементи се „сглобят“ подобно мозайка. За рамка на цялата картина служи традиционният роман „Свободни жени“. Поради изключителната многопластовост на творбата е трудно да се определи какъв точно роман е „Златната тетрадка“ — той е едновременно политически, социален, философски, психологически, а също и феминистичен. И не на последно място е и Kunstlerroman, защото очертава трудния път на съвременния творец. Целта на настоящата статия е да открои различните аспекти на тази многопластова творба.

„Златната тетрадка“ е преди всичко впечатляваща панорама на съвременната епоха. Лесинг е автор със силна социална ангажираност, но се вълнува не само от проблемите на следвоенното британско общество, а от всички събития в света. Тя подлага на критически анализ характерните за XX век „изми“ като империализъм, колониализъм, расизъм, комунизъм, социализъм, милитаризъм, тероризъм, маккартизъм, марксизъм, фройдизъм, феминизъм и пр. Творбата маркира двете световни войни, улавя във фокуса си сталинските чистки, издигането на Желязната завеса, създаването на атомната бомба, периода на маккартизма в САЩ, идеологическата поляризация по време на Студената война и пр. 1956 година е повратна точка в идеологическата преориентация на Лесинг. Това е годината, когато се разкрива истината за злодействата на Сталин и политическите му чистки. През същата година избухва и Унгарското въстание, потушено с помощта на съветските танкове. В Англия политическата обстановка крайно се изостря поради Суецката криза, която предизвиква силна поляризация в обществото. Началото на 50-те е и период, когато в САЩ се води ожесточена „гонитба на вещици“. Тези събития, намерили отражение в „Златната тетрадка“, карат авторката да преосмисли идеологическите си възгледи. Тя, както и героинята й Анна Улф, напуска Британската комунистическа партия. В известен смисъл романът има пророчески характер, защото от позициите на ляво ориентирания интелектуалец героинята предрича краха на социализма. Нещо повече, в пророчески сън тя вижда обединението на Европа близо три десетилетия преди епохалните събития през 1989 г. Издигнала се в съня си в полет над цялата планета, героинята съзерцава отгоре Европа и вижда „как в червените площи нахлуват разнообразните ярки багри от другите части на света. Цветовете се примесват и преливат неописуемо красиво един в друг, така че светът придобива цялостност“.

Независимо от своята глобалност обаче романът е преди всичко психологически и ударението се поставя върху отзвука на историческите повратности в съзнанието на индивида. Главната героиня, Анна Улф, е писателка и до голяма степен романът има автобиографичен характер, което засилва внушението му за автентичност. Така че нашумелите политически съдебни процеси в Източна Европа или САЩ, издигането на Берлинската стена, разделението на Европа на враждуващи лагери, войната в Корея и пр. носят белега на личното преживяване. Именно поради акцента върху психологизма Лесинг отрежда важна роля в съвременния свят на психоаналитика — задачата му е да „сглоби“ човешкото съзнание, раздробено от катаклизмите на XX век. Темата за еволюцията на човешкото съзнание е една от основните в творчеството на авторката. За да изследва пътя за постигане на хармонична, балансирана личност, тя се обръща към различни философски учения като фройдизма, марксизма, ислямското учение суфизъм, а също и „антипсихиатрията“ на Р. Д. Ленг. Особено силно въздействие върху възгледите на Лесинг за разгръщане на съзнанието и интеграцията на личността оказва психоанализата на Юнг. Като цяло „Златната тетрадка“ отразява най-вече психологическата трансформация на героинята или според терминологията на Юнг „процеса на индивидуация“, т.е. постигане на балансирана, хармонична личност. С помощта на психоаналитик, ревностен последовател на Юнг, героинята Анна Улф успява да „назове“ основните архетипове в сънищата и подсъзнанието си, в резултат на което достига душевно равновесие в живота. В процеса на постигане на хармония Анна се сблъсква с основните архетипове на Юнг: със „сянката“, т.е. тъмната страна на „свободната“ Анна, добила осезаемост в обрисуваната от нея героиня Ела в собствената й творба, с фигурата на „могъщия“ баща (Сталин), с мъжкото начало в женското подсъзнание, т.нар. animus, въплътило се в квартиранта й, американеца Сол Грийн, както и с архетипа на „джуджето“, често явяващо се в сънищата й, което е олицетворение на доброто и злото у нея. Анна вниква в максимата на Юнг, че няма светлина без сянка, както и психическа цялост без несъвършенства, че пълнокръвието на живота се проявява не в съвършенството, а в неговата всеобхватност, в обединението на противоположностите. Чрез придобитата в края на романа способност да контролира хаоса и да предотвратява разрухата героинята постига връхната си точка в „процеса на индивидуация“. В опитите си да изследва интеграционните процеси на личността Лесинг е повлияна и от теориите на шотландския психиатър Р. Д. Ленг. Възгледите й дори предхождат идеите му за „антипсихиатрията“, изразени в книгата „Стратегии за живот“ (1967) — в нея той представя състоянието на „лудост“ като задължителен етап в процеса на психическото оздравяване, който не трябва да се потиска с медикаменти и шокова терапия. Пет години преди него Лесинг дава израз на подобно разбиране в „Златната тетрадка“ (1962) — тя показва, че пътят на Анна към психическо здраве минава през мъчителен етап на душевен срив, по време на който всички аспекти на личността й се „пренареждат“. Героинята уверено заявява, че от хаоса избликват нови сили.

И все пак за мнозина читатели — и най-вече читателки — „Златната тетрадка“ е преди всичко женски роман, който разкрива съвременната жена във всичките й роли на творец, майка, съпруга, дъщеря, любовница, общественичка. Жената е уловена в най-дълбоката си същност, с най-интимните си преживявания, дори физиологически усещания.

Дорис Лесинг е сред първите съвременни писателки, които отхвърлят литературните табута и разкриват и най-тънките нюанси във взаимоотношенията между двата пола. В романа се набляга и на трудностите пред съвременната интелектуалка да съвместява множеството си роли в живота, да се изявява едновременно като творец и жена. Макар самата авторка да заявява, че творбата й не трябва да се възприема единствено като „рупор на феминисткото движение“, широко разпространено е мнението, че „Златната тетрадка“ е една от най-ярките съвременни феминистки творби и поради силата на въздействието често е сравнявана с „Вторият пол“ на Симон дьо Бовоар. Романът отразява много от проблемите, които едва в края на 60-те години на XX век, след възникването на мощното движение за еманципация на жената, феминистките обявяват за централни. Той също така излиза няколко години преди френските феминистки да формулират теорията си, но много от възгледите им са залегнали в творбата. В този смисъл „Златната тетрадка“ отново може да се определи като пророчески роман. На първо място се създава нов тип женски субект, който твърде много се доближава до изложената по-късно теория на Юлия Кръстева за субект в развитие, който не може да бъде фиксиран. С подчертаната си флуидност, както и със стремежа към разрушаване на бинарните опозиции романът се доближава и до представите на френските феминистки за „женското писане“.

Лесинг в най-голяма степен се доближава до френските теоретици на феминизма и с отношението си към женското тяло. Известен е повикът на Елен Сиксу в „Смехът на Медуза“: „Пиши — тялото ти трябва да бъде чуто. Тогава ще бликнат огромните ресурси на неосъзнаваното.“ Характерна черта на романа е силният стремеж да се намерят литературни еквиваленти на чисто физически усещания. Най-често тези усещания се изразяват чрез безсловесно общуване. Анна например общува с невръстната си дъщеря чрез смях, люлеене, гукане, прегръдки, песнички, в които ритъмът има решаващо значение. Този контакт между майка и дъщеря напомня за „детското бръщолевене“ на Юлия Кръстева в предедиповата фаза. С приятелката си Моли Анна също често обменя мисли чрез езика на тялото, с жестове и мимики, което е в пълен разрез с общуването в „символния“ ред, т.е. публичното пространство. Лесинг разкрива въздействието на биологията върху жената в описанието, което Анна прави — по аналогия на Джойсовия „Одисей“ — на един ден от живота си. Тя се разкъсва между ролите си на майка, домакиня, любовница, общественичка, колежка, приятелка. На всичко отгоре биологията оказва силен натиск върху нея и с месечното й неразположение. Лесинг успява да внуши представа за физически усещания на нервност, припряност, тревога. Смята се, че „Златната тетрадка“ посочва пътя към нова традиция с радикална насоченост, която „подрива“ и подлага на преосмисляне съществуващите морални и естетически категории.

Лесинг проявява художествено дръзновение не само като представя XX век с всичките му катаклизми главно през погледа на жената. Героинята й е преди всичко творец. Романът описва трудния път към високото изкуство на писателката Анна Улф и с пълно основание може да се определи и като Kiinstlerroman, т.е. роман за творческото развитие на художника. По този начин Лесинг проявява творческа и политическа дързост, като поставя в центъра на „Златната тетрадка“ образа на жената писател. Така тя променя традиционната представа за Kiinstlerroman от рода на „Портрет на художника като млад“ от Джеймс Джойс и „Синове и любовници“ на Д. Х. Лорънс, където по правило се проследява развитието на мъжа творец. Нещо повече, Лесинг представя героинята си като писателка с будна гражданска съвест, активна общественичка, интелектуалка, която се вълнува от проблемите на целия свят и мечтае за прогреса на човечеството. По този начин Лесинг причислява Анна Улф към групата интелектуалци в световен мащаб, които олицетворяват съвестта на планетата.

За Анна Улф изкуството е преди всичко акт на общуване, проява на отговорност към хората. И оттук произлиза проблемът й. Нарастващата агресия в световен мащаб предизвиква у нея отчуждение и депресия, които я довеждат до творческа криза и притъпяване на емоциите. Тогава Анна се обръща към психоаналитик, за да възвърне отново способността да страда и изпитва болка. Ясно съзнава, че за да разбира страданията на другите, творецът трябва да страда, че основният импулс в творчеството е болката. „Другият път води към духовна смърт.“ Анна отхвърля перспективата за лесно, безконфликтно съществуване и стерилна цялостност. Отхвърля и безличната „нормалност“ и балансираност, като се изказва в защита на нестандартните, различните, неконформистки настроените хора. Героинята набляга на ярката самобитност и оригиналност на твореца. Единственото произведение, което желае да напише, е творба с толкова силен интелектуален заряд и нравствен патос, че да създава усещане за цялостност и порядък, да предизвиква ново отношение към живота. Другото сериозно изискване на Анна към литературните творби е да имат силни философски послания. При такива високи критерии за изкуството не може да се очаква от Анна да се чувства удовлетворена от традиционната си творба „Свободни жени“. Цялостният роман „Златната тетрадка“ обаче отговаря на максималистичните й изисквания. Той съчетава суровия, неподправен и неподреден материал на непосредствените изживявания с художествената завършеност. И не на последно място предлага философско обобщение на живота.

Като творец Анна е твърде отдалечена от самотната, нарцистична фигура на певеца в кулата от слонова кост, който изпълнява песните си единствено пред собственото си отражение в огледалото. Нейната творческа и просветителска дейност най-често се свързва с образа на Сизиф, неспирно тласкащ огромния камък към върха на планината. Анна започва да цени не само красивото, величавото, героичното, но и тихия, безмълвен стоицизъм в бавното съзидание, всеотдайния градивен труд на ежедневието, което поетите рядко възпяват. В ролята си на творец Анна не се възприема като титанична, величава фигура, издигната на пиедестал. Тя е близо до хората, разбира страданията и мълчаливия им стоицизъм и ги отразява в творчеството си.

И все пак най-съществената особеност на „Златната тетрадка“ е, че е подчертано новаторска творба. Лесинг се стреми да изкове нова естетика, която да отговаря на изпълнения с трусове съвременен свят. За целта тя използва постмодернистични стратегии, макар че успоредно с тях си служи и с много от похватите на реализма и модернизма. Лесинг изцяло налага субективната гледна точка — всички събития и преживявания минават единствено през съзнанието на героинята. Както се спомена, чрез образа на Анна Улф авторката създава нов тип субект, нов женски субект. Той е флуиден, нефокусиран, едно динамично съчетание на различни социално обусловени същности и роли: общественото „аз“, политическото „аз“, сексуалното „аз“, творческото „аз“ и т.н. В структурата на творбата се налагат ясно две геометрични фигури — правоъгълникът и кръгът. Правоъгълникът, откроил се с четирите откъса от тетрадките, повтарящи се четири пъти, олицетворява разума на Анна със социалните му императиви, който регистрира обществените процеси и външните събития. В творбата се очертава и фигурата на кръга — усещането за кръгообразно движение идва от това, че едни и същи преживявания на Анна се представят многократно в разноцветните тетрадки от различни ъгли. С кръгообразни движения и флуидност се представят и състоянията на душевен срив у героинята, поради което кръгът се асоциира с ирационалното, и най-вече с подсъзнанието на героинята. В търсенето на нови форми за ирационалното Лесинг виртуозно вплита и сънищата в повествователната тъкан. Романът се определя като конгломерат от разнородни форми и сегменти — лирически описания, вестникарски изрезки, пародии на критически статии, рецензии, бележки в дневник, спомени, сънища и т.н. И все пак спойката между отделните части не липсва, тъй като те са подредени по такъв начин, че установяват диалог помежду си и взаимно се допълват. Разнообразието от дискурси показва, че сложният, противоречив съвременен човек не може да бъде уловен в дълбочина чрез установените повествователни техники. Лесинг убедително доказва валидността на новите стратегии, които доразвиват, но не разбиват романа.

Новаторската същност на „Златната тетрадка“ проличава и в засиленото творческо „самонаблюдение“, в разсъжденията върху проблеми като „кризата на словото“, неспособността на езика да изразява дълбинни процеси, взаимовръзката между традиция и експеримент, между реалност и изкуство. В унисон със съвременните тенденции Лесинг допуска читателя в творческата си лаборатория, дава му възможност да наблюдава отвътре художествения процес. С други думи романът е типичен пример на метафикция. С подчертаната си интертекстуалност (чести препратки към Джеймс Джойс например), разширената употреба на колажни техники, жанровото и стилистично разнообразие „Златната тетрадка“ сочи пътя към постмодернизма, по който ще поеме британският роман в края на 60-те години на XX век.

Критиците често насочват вниманието към очевидните парадокси на творбата. „Златната тетрадка“ е безспорно увлекателно четиво и същевременно авангарден роман. Представя познати герои от нашето съвремие, но нарушава естетическите норми на обрисуването им, както и традиционните представи за непроменлива, кохерентна идентичност. Въвежда читателя в традиционно повествование, което изведнъж рязко нарушава. Той е строго структуриран и същевременно се съпротивлява на формата. Трябва накрая да се подчертае, че макар и обратите в „Златната тетрадка“ понякога да са извънредно резки и ненадейни, творбата не прекъсва връзките си с установените литературни форми (преди всичко реалистичните), поради което се радва на голям брой читатели.

Като се имат предвид новаторските търсения на Дорис Лесинг, а също и поставените проблеми, твърде актуални за втората половина на XX век, не е чудно, че романът неизменно присъства в различни класации на 100-те най-значими литературни творби, оказали силно въздействие в световен мащаб. Критиката често го определя като една от литературните светини на XX век. Радостен факт е, че „Златната тетрадка“ най-после стигна и до българския читател.

Край