Бекри Муйо и султанът

(Босненска народна приказка)

Включено в книгата
Година
???? (Пълни авторски права)
Форма
Приказка
Жанр
Характеристика
Оценка
няма
Сканиране, разпознаване, корекция и форматиране
Еми (2018)

Казват-разказват, че преди много години в Цариград живеел един турчин — Бекри Муйо му било името. Когато аллах повикал баща му при себе си, Бекри Муйо наследил голямо богатство. Ала не се минало много време и той успял всичко да изяде и пропие, та станал от просяк по-беден.

Един петъчен ден, когато султанът се връщал от джамията, където бил ходил да се моли, видял на улицата да се люшка и препъва на равно място Бекри Муйо, пиян-залян посред пладне. Той бил покрил голите си телеса с едно скъсано чердже, а на главата му се мъдрела малка шапчица, из която стърчали на всички страни рошавите му коси. Султанът, който познавал почтения му баща, много се почудил, като разбрал, че този жалък дрипльо е негов син. Почнал да го кори, загдето е пропил такова голямо богатство и станал за посмешище на людете. Правдивите думи на повелителя боднали Бекри Муйо право в сърцето. Отвърнал сърдито:

— А на теб какво ти влиза в работата? Ако пия, с парите си пия. Или мислиш, че съм тръгнал на просия? Не ми гледай дрипите. Ходя тъй напук на приятелите си — да им покажа, че не дрехите правят човека. Пък ако е за пари — пари имам да купя Цариград дори. Ти кажи ми само, колко продаваш престолнината си?

Първом султанът се почудил на тия думи, сетне помислил: „Може наистина да му е останал още някой сандък с жълтици от голямото бащино имане; или пък някой негов богат приятел го е подучил да ме подведе да му обещая, че ще му продам Цариград, а после да не мога да си взема думата назад. Както и да е, ще разбера аз тая работа“.

Рекъл на Бекри Муйо:

— За никакви пари няма да ти отстъпя столицата си. Ами че после къде ще царувам? Виж, половината град мога да ти продам. Ще го управляваме двамата.

— Харно! — отговорил пияницата. — Колко пари ще му искаш?

Почнали да се пазарят. Накрай спазарили се за много пари — колко? — забравих. Бекри Муйо обещал да донесе парите на другата заран в сарая.

На уреченото време пияницата не дошъл. Чакал, чакал султанът, па заповядал на войниците си да го доведат. Изправил се Бекри Муйо пред високия стол на падишаха трезвен. Още не бил успял да се напие. Султанът го попитал какво става с пазарлъка, носи ли парите. Бекри Муйо нищо не си спомнял, а сетне, като разбрал каква е била работата, почнал да се кланя, да целува чехлите на падишаха, да се извинява:

— О, повелителю на правоверните! Та откъде у мене толкова пари да купя престолнината ти? Ами че аз съм сетен сиромах и в кесията ми няма пукнат грош. Прости ми, пиян човек какви ли не ги приказва!

Султанът се разсърдил, брадата му се разтреперила, лицето му се зачервило като божур. Викнал:

— Ти с мене ли ще се подиграваш бе, окаянико! Бърже да дойдат джелатите, да отсекат тая пияна глава, заедно със самохвалния й език!

Бекри Муйо се уплашил, нозете му се подкосили, проснал се пред престола, почнал да моли за пощада. Ала султанът бил непреклонен. Като видял, че никакви молби и сълзи не помагат, Бекри Муйо рекъл:

— О, велики падишах, силна е твоята десница и главата ми лесно ще падне. Ала заклевам те в аллаха — великодушния, милосърдния — окажи ми преди смъртта една последна милост.

— Кажи да чуя последното ти желание! — отсякъл султанът.

— Прати войниците си да издирят трима души: единият да бъде сляп и с двете очи, другият да бъде сакат без нозе, третият да бъде сетен сиромах, без счупена аспра в кесията. Нека да ги доведат тук в сарая, да ги нахранят и напоят за помен на грешната ми душа.

Султанът се съгласил. Неговите люде намерили трима такива просяци. Довели ги в сарая, сложили ги в една голяма стая, дали им да ядат и пият колкото си искат. Пък султанът и Бекри Муйо застанали зад едно перде да гледат и слушат какво ще правят тримата просяци. Като се нахранили и напили до гуша, слепецът си избърсал брадата с ръка и рекъл:

— Хвала на аллаха и на щедрия падишах, гдето ни нагости с такъв бял като сняг хляб и с такова рубинено вино.

А безкракият започнал да ругае:

— Ах ти, кьорчо кьорави! Напи се като свиня и почна да говориш глупости! Откъде знаеш, че хлябът беше бял, а виното — червено, щом не виждаш? Да мълчиш, че като те ритна, ще се завъртиш като фарфалак!

Слепият и сакатият се скарали. Пък беднякът ги подкокоросвал:

— Бийте се, бийте! Който надвие, ще му дам кесия жълтици.

Бекри Муйо казал на султана:

— О, благочестиви падишах, защитник на слабите, покровител на бедните! Видиш ли какво прави виното? Безокият слепец прогледна, безногият с два крака зарита, а сиромахът намери в скъсания си джоб кесия, пълна с жълтици. Ето и аз вчера, като се напих, забравих своите неволи, помислих си, че съм най-богат човек и мога да купя Цариград.

Султанът разбрал. Простил на пияницата, подарил му живота. Замислил се: „Каква сила се крие в това вино, че тъй омагьосва людете и привлича пияниците? Я чакай лично да го проверя!“.

Вечерта заповядал да сложат на трапезата вино. Слугите се почудили, защото техният господар никога дотогава не бил пил. Донесли. Седнал той, яде и пие — услажда му се виното. Пийнал си здравата. Ама на другия ден, като се събудил, главата го боли, ще се пръсне. Щом придворните се научили, че султанът е заболял, разтичали се, довели при постелята му най-добрите лечители. А той махнал с ръка и изохкал:

— Не ми трябват тези лечители. Само Бекри Муйо може да ме изцери. Бърже ми го доведете!

Дошъл Бекри Муйо. Султанът му разправил, че снощи бил пил вино, а сега главата така го боли, сякаш го налагат с тежки боздугани. Какво да направи, че да му мине болката?

Пияницата отговорил:

— Пий от онова, което снощи си пил и главоболието ще ти мине.

Тогава султанът го попитал:

— Ами като пия, нали после пак ще ме заболи главата?

— Пак ще пиеш, та да избиеш.

— Е, докога така?

— Докато пропиеш всичко и тръгнеш като мене само с едно скъсано чердже.

Край