Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Разказ
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма
Форматиране
Alegria (2012 г.)
Форматиране
Devira (2015 г.)

Трябва да споделя с уважаемия читател изключителния глагол „онодя“ (ударение на второто „о“). Биха го превели като „чукам“ или „забременявам някого“, най-вече като класическото оплождам. И да, така е в речниците.

Но моите баба и дядо (Ботевградско) го използваха универсално във всекидневния си живот, без да влагат и най-малък оттенък на сексуалност. Както и съселяните им. Днес онодееме (западно бълг. изговор на онождахме, с ударение на първото „е“) царевицата — т.е. прекопахме я, поляхме я, обрахме я… Днес онодееме лозето — рязахме го, пръскахме го, плевихме го, копахме го… Онодееме черешите — варосахме ги, брахме ги… и т.н.

Но, забележете — с къщата онодееме не върви! Боядисахме я, примерно, не върви. И с никой предмет не върви. Само с природата. Какъв усет за живото! И за движещите му сили.

Край