Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Разказ
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 1 глас)
Форматиране
Alegria (2012 г.)
Форматиране
Devira (2015 г.)

Покрай фамозната инсталация на чешкия скулптор в сърцето на Европа, което предизвика комплексарски изблици у нас, се сетих за нещо.

Нашите вестници нарекоха клекалото ориенталско. Не знам, този модел може и така да се нарича. Тъкмо да го различаваме от японското.

Изненада беше за мен, но в Япония на много публични места (ресторанти, влакове) тоалетните са именно с клекало. Само че „подобрен модел“. Специално в дамските тоалетни клекалото има висока трийсетина сантиметра и леко извита навътре (към потребителя) предна стена. Сещате се — поради добре известните физиологически особености на дамите отсъствието на преграда води до (извинявам се) опикаване на терена отпред. При „ориенталските“ клекала като се пусне водата — тя измива отвора на съоръжението и съвсем близо до него. Ако някой не почисти след вас, установява се трайна воня. При японското клекало теренът остава чист, а водата се завихря из цялата чиния и воня няма.

В началото на двадесети век в Турция имало един министър на железниците, който въвел драконовски наказания за мръсна тоалетна във вагон или на гара. Отношението към чистотата на клозетите в железниците постепенно навлязло и в бита. А благодарното население запомнило този просветен мъж като господин Клозет…

Аз не бих се срамувала от такъв прякор.

Но да продължа с нашата действителност. Вече доста тоалетни на публични места са добри наглед. И въпреки това няма сила, която да ме накара да седна на техните седалки! Пишкам полуприклекнала, което си е мъка. Предполагам и с повечето дами е така. Ако се наложи по сериозна причина да седна — покривам дъската с половината от рулото хартия и внимавам да не мръдна. След като децата ми излизаха от възрастта, в която можех да ги държа на ръце над тоалетната, не пропусках да ги подсещам да си слагат хартия на дъската. (Може и да имам маниакално поведение, не знам. Веднъж дъщерята се прибра от лагер на детската градина с висока температура — не беше акала една седмица, защото било мръсно…)

Та, не бих се срамувала от никакво прозвище, ако то би произлязло в резултат на някаква моя активност, която да доведе до замяна на всички тоалетни чинии на публични места — с японски клекала.

Естествено, никаква активност няма да проявя. Минава ми през ума, че производителите на ориенталски клекала у нас би трябвало да се заинтересуват от японския опит, да вземат да променят тая конструкция, която бълват от сто години непроменена!

Ама на мен често ми минават глупости през ума.

(Ерика я прочетох ония дни, една приятелка ми я метна след „Клекалото“, ама тя не ми пречи).

Край