Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Разказ
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
4 (× 3 гласа)
Форматиране
Alegria (2012 г.)
Форматиране
Devira (2015 г.)

Веднъж бях на този чудовищен стадион за почти 100 000 души. Ние бяхме (ние?) над сто българи, един самолет хора, при това препълнен.

Историята е следната. За своя бенефисен мач на Ноу Камп Ицо Стоичков нае въпросния самолет, напълни го с президенти и други, плати полета и цял луксозен хотел, в който ни настани в самостоятелни стаи, плати официалната вечеря и още някакви междинни купони (бях там по силата на едни минали обстоятелства, моето лично алиби е, че съм цесекарка и смятам Ицо за гений във футбола).

И така — основното. Около 60 000 хиляди души на Ноу Камп. Само най-горната трибуна празнее — надолу всичко е препълнено. Децата на Барса, младежите на Барса, мъжете на Барса, публиката на Барса… страхотна емоция и на терена, и по трибуните.

И… тръгва мексиканската вълна! Красота! Плува, плува… но изведнъж умира. Познайте къде — в официалния сектор, където е настанена българската „делегация“, платен от Ицо, за да е тя там, но тя е толкова велика, че няма как да го подкрепи!

Само ние с Катя (тя е дипломат) ставаме на мексиканската вълна. След нас се скъсва. Сериозни чичковци са т’ва, бълг. полит… да не ги изговарям.

Ние ставаме още 3–4 пъти, все така самотни, накрая се изнизваме от Ноу Камп — толкова е отвратно да си в „официалната“ българска делегация.

Като чуя, че Ицо бил простак — побеснявам.

Край